Определение № 105 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2282/2017 г.

Производството е по чл. 95 ГПК. С молба вх. № 352/12. 01. 2018 г., подадена от Н. М. Н., уточнена с молба вх. № 2356/07. 03. 2018 г. (изпратена по пощата на 06. 03. 2018 г.) e поискано предоставяне на правна помощ на молителя, изразяваща се в процесуалното му представителство в производството по обжалване на разпореждане № 173 от 06. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 2282/2017 г. на ВКС, III г.о., с което е върната подадена от същия частна жалба вх. № 9718 от 12. 09. 2017 г. против определение № 272 от 24. 07. 2017 г. по ч. гр. д. № 2282/2017 г. на ВКС, III г.о. Настоящият състав на Върховния касационен съд, за да се произнесе по молбата, съобрази следното: С разпореждане от 16. 01. 2018 г. (върху молба вх. № 352/12. 01. 2018 г.) е предоставена възможност на молителя да уточни, в едноседмичен срок от съобщението, дали правната помощ се иска за процесуалното му представителство в производството по обжалване на цитираното по-горе разпореждане № 173 от 06. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 2282/2017 г. на ВКС, III г.о., да обоснове искането си за допускане на правна помощ, като изясни защо иска адвокатска защита (самият молител е адвокат) и представи декларация за имуществено състояние, семейно положение, доходи, здравословно състояние, възраст. Молителят е предупреден, че при неизпълнение в срок на горните указания, съдът ще се произнесе по молбата при наличните по делото данни. Съобщение за разпореждането е изпратено лично до молителя, на посочения от него адрес – [населено място], [улица]. Същото е получено на 24. 02. 2018 г. от Н. М., майка, задължила се да му го предаде. Със заявление вх. № 2412/8. 03. 2018 г. Н. М. е уведомила съда, че дадените й от Н. М. Н. пълномощия са оттеглени, като тя е уведомена за оттеглянето на 27. 08. 2017 г. В настоящото производство оттеглянето е без значение, тъй като съобщението за разпореждането е било изпратено лично на молителя Н. Н., а Н. М. е получила същото в качеството му на негова майка, поела задължението да го предаде, а не в качеството на адвокат на Н.. А и съдът е уведомен за оттеглянето едва на 08. 03. 2018 г. С уточняваща молба вх. № 2356/07. 03. 2018 г. (изпратена по пощата на 06. 03. 2018 г.) молителят е конкретизирал, че иска допускане на правна помощ, изразяваща се в процесуалното му представителство в производството по обжалване на разпореждане № 173 от 6. 12. 2017 г., но не е изпълнил останалите указания на съда – за представяне на декларация за имуществено състояние, семейно положение, доходи, здравословно състояние, възраст. С оглед на горното, съдът дължи произнасяне по молбата при наличните по делото доказателства и данни. Същите не установяват наличие на предпоставките на чл. 23, ал. 4 ЗПП за уважаване на молбата – липса на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. На следващо място, срещу разпореждане № 173 от 6. 12. 2017 г. е подадена частна жалба от Н. Н., чрез адв. Н. М. вх. № 459/16. 01. 2018 г., уточнена също чрез адв. М. с частна жалба вх. № 2767/16. 03. 2018 г., към което е приложено пълномощно от 2018 г., с което Н. Н. упълномощава Н. М. да го представлява по частната жалба. Горното сочи, че необходимостта от правна помощ не съществува или, ако е съществувала, е отпаднала. Като неоснователна, молбата следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,