Определение № 9789 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Ийгъл Рокс“ ЕООД-Варна с представляващ Н. К.-И. и с процесуален представител адвокат В. Гошев от ВАК против Определение № 6340/19.05.26г по административно дело № 1107/26г на Административен съд-Варна, с което е оставена без разглеждане негова жалба от 09.04.26г против Мълчалив отказ на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Варна за произнасяне по негово Уведомление за инвестиционно предложение с вх.№ 26-00-1340-4/16.03.26г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че Определението е неправилно и незаконосъобразно, като се моли за отмяната му и връщане на делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия-разглеждане на жалбата по същество. Сочи се, че съдът неправилно тълкува и прилага института на „мълчалив отказ“ по чл. 58 ал.1 от АПК, като непроизнасянето в срок представлява отказ да се издаде акта. Произнасянето на Директора на РИОСВ по реда на чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС има характер на индивидуален административен акт, тъй като се дават задължителни указания и се предопределя по-нататъшния ход на процедурата. ВАС приема, че при липсата на специална уредба в ЗООС, непроизнасянето в срок е Мълчалив отказ. Прекратяването на производство по допустима жалба е съществено нарушение на производствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на Определението. Ответникът Директор на РИОСВ-Варна чрез главен юрисконсулт Е. Орманлиев депозира Отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на обжалваното Определение. Сочи се, че в случая е налице изобщо липса на произнасяне по Уведомлението, като обжалването е по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Непроизнасянето в срока по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС не е Мълчалив отказ по същество на Уведомлението. Задължението на органа за уведомяване на заявителя по реда и в срока по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС не е задължение за извършване на фактическо действие, поради което защитата не следва да е по реда на чл.256 от АПК/касаещ неоснователно бездействие/. Издадена е Заповед № РД-113/12.06.26г за налагане на принудителна административна мярка на дружеството - спиране на всички дейности в имота, предмет на инвестиционното предложение, извършени без проведена процедура по ЗООС и/или ЗБР /изградени са ограда, метална бариера, асфалтова настилка-достъп до асфалтовия път до имота, метален контейнер е поставен върху оформен постамент с чакъл/. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима /чл. 236 вр. чл. 215 от АПК/, по следните съображения: депозирана в 7-мо дневния срок по чл.230 от АПК; депозирана е от лице, участвало в съдебното производство пред първоинстанционния съд и за което Определението е неблагоприятно /чл.236 вр. чл. 210 ал.1 от АПК/; депозирана е срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с частна жалба съгласно чл. 213а ал.7 вр. чл. 229 ал.1 от АПК; депозирана е пред надлежния съд /чл. 236 вр. чл. 211 ал.1 от АПК/. За да се произнесе по същество на частната жалба, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, взе предвид следните установени факти: Производството по дело № 1107/26г на Административен съд-Варна е образувано по жалба от 09.04.26г на „Ийгъл Рокс“ ЕООД-Варна, с която се оспорва Мълчалив отказ на Директор на РИОСВ-Варна по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС, а в условията на евентуалност се оспорва по реда на чл. 256 ал.1 от АПК незаконосъобразно фактическо бездействие на органа по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт/чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС/, във връзка с негово Уведомление за инвестиционно намерение с вх.№ 26-00-1340-4/16.03.26г. С Разпореждане № 4674/16.04.26г съдът оставя жалбата без движение и указва на жалбоподателя да отстрани в срок посочените му нередовности по жалбата, вкл. да посочи ясно и точно в какво се състои незаконосъобразността на обжалвания Мълчалив отказ/доколкото обстоятелствата са двусмислено изложени в посока чл.256 ал.1 от АПК/. С уточняваща жалба от 30.04.26г в срок жалбоподателят посочва ясно и точно в какво се състои незаконосъобразността на обжалвания Мълчалив отказ и отстранява останалите нередовности по жалбата. В обжалваното Определение № 6340/19.05.26г съдът приема, че: предвид съдържанието на уточняващата жалба- не се оспорва незаконосъобразно фактическо бездействие по чл.256 от АПК, а само Мълчалив отказ по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС; срокът за произнасяне на Директора на РИОСВ-Варна по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС е изтекъл на 30.03.26г, като няма произнасяне; в случая няма постановен изричен отказ да се разгледа Уведомлението по същество, поради което оспорването пред съда не е по реда на чл.197 и сл. от АПК; обжалваем пред съда би бил Мълчалив отказ по Уведомлението по същество/т.е. че инвестиционното предложение не отговаря на чл.92 т.1 вр. чл. 93 ал.1 т.1 вр. ал.4 от ЗООС/, но такива доводи липсват в жалбата по делото; чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС създава задължение за органа да се произнесе с волеизявление, а не с извършване на фактическо действие, поради което жаллбата не следва да се квалифицира като такава по чл.256 от АПК. С Обжалваното Определение на осн. чл. 159 т.1 от АПК/актът не подлежи на оспорване пред съд/, е оставена без разглеждане като недопустима жалба срещу Мълчалив отказ за произнасяне по Уведомлението, като няма диспозитив относно жалбата срещу незаконосъобразно фактическо бездействие по чл.256 от АПК. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за основателна, а обжалваното Определение за неправилно, по следните съображения: В жалбата до съда изрично е посочено, че се оспорва Мълчалив отказ по чл.5 ал.1 от наредбата за ОВОС, а ако съдът прецени, че такъв не е налице - оспорва се незаконосъобразно фактическо бездействие по задължение за извършване на фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт/чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС/. С Разпореждането за оставяне на жалбата без движение е указано да се посочи в какво се състои незаконосъобразността само на Мълчаливия отказ, като с уточняващата жалба дружеството е изпълнило точно указанието/дало е пояснения само за Мълчаливия отказ/. Неправилно в мотивите си съдът приема, че с уточняващата жалба се поддържала само жалбата срещу Мълчалив отказ и не се поддържала жалбата срещу незаконосъобразно бездействие по реда на чл.256 от АПК. Въпреки така приетото/че жалба по чл.256 от АПК не се поддържа/, съдът все пак е коментирал в мотивите си/само в тях/- неприложимостта на този ред за защита поради липсата на задължение за извършване на фактическо действие по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че Мълчалив отказ по чл. 58 ал.1 от АПК се формира, само ако надлежен орган е бил сезиран със заявление, по което дължи произнасяне именно с индивидуален административен акт. В случая е сезиран компетентния орган и липсва негово произнасяне в срока по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС, но по тази норма за органа не възниква задължение за произнасяне с индивидуален административен акт /т.е. акт по същество на Уведомлението/. Процедурата по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС протича в рамките на процедурата по издаване на индивидуален административен акт, като задължението на органа по тази норма е за извършване на фактическо действие/да уведоми заявителя/. Редът за защита при липсата на извършено уведомяване в срока по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС е по чл.256 от АПК, като не е налице постановен индивидуален административен акт - Мълчалив отказ по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС. В този смисъл и практиката на ВАС /Решение № 12305/17.11.08г по дело № 10348/08г на ВАС и Определение № 8379/07.07.08г по дело № 2764/08г на ВАС/. В частната жалба неправилно се тълкува Решение 662/18.01.10г по дело № 7842/09г на ВАС. В него ВАС приема, че Мълчалив отказ се формира при липса на произнасяне в срок от органите по чл.93 ал.3 от ЗООС, а доколкото Мълчалив отказ по ЗООС е недопустим /чл.93 ал.5 от ЗООС изисква постановяване на мотивирано решение по съществото на Уведомлението/, то Мълчаливият отказ се отменя и преписката се връща на органа - за произнасяне с надлежен акт/мотивирано решение, пък било то и за отказ/. ВАС обаче визира формиране на Мълчалив отказ по същество на Уведомлението, а не такъв по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС. Липсата на произнасяне в срок от органа формира Мълчалив отказ по Уведомлението, но този Мълчалив отказ не е по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС, както изрично настоява жалбоподателя. Доколкото в жалбата се оспорва Мълчалив отказ именно по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС, такъв не е и не би могъл да е налице, респективно жалбата срещу мълчалив отказ по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС е недопустима. Налице е обаче задължение за извършване на фактическо действие по чл.5 ал.1 от Наредбата за ОВОС, при неизпълнение на това задължение от страна на органа би следвало да има ред за защита и такъв има- по чл. 256 от АПК/както приема ВАС в практиката си/. Съдът е следвало да разгледа по същество тази част от жалбата, с която в условията на евентуалност се оспорва незаконосъобразно фактическо бездействие на органа по задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт/чл. 5 ал.1 от Наредбата за ОВОС/. Поради което и на осн. чл. 235 от АПК, Върховният административен съд-състав на шесто отделение