Определение № 8937 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3913/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и § 40 от ПЗР на ЗИД АПК. Образувано е по искане на С. В. Т., чрез адв. Славчев и по искане на адв. М. В. Г. за изменение на решение № 5385 от 22.05.2025г., постановено по адм. дело № 3913/2025 г. на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските. Подателите на исканията поддържат, че неправилно със съдебния акт не е присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Гунчева, която осъществява процесуална защита и съдействие на С. Т. при разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция и в предходните първоинстанционно и касационно производство безплатно при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Излагат съображения, че на адв. Гунчева се дължи възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като всички предпоставки за присъждане на такова са изпълнени и молят съда да измени постановеното решение в частта за разноските като присъди на адв. Гунчева дължимото адвокатско възнаграждение за всички предходни съдебни инстанции. Ответникът по исканията кметът на район „Северен“, община Пловдив, не изразява становище. Като взе предвид изложеното в исканията и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Искането на адв. Гунчева за изменение на решение № 5385 от 22.05.2025г., постановено по адм. дело № 3913/2025 г. на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските, е недопустимо. Адв. Гунчева не е страна по делото и не представлява страна по делото, поради което не е легитимирана да предявява искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като такова право имат само страните по делото. Поради това искането на адв. Гунчева за изменение на съдебния акт в частта за разноските е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Искането на С. В. Т., чрез адв. Славчев, за изменение на решение № 5385 от 22.05.2025г., постановено по адм. дело № 3913/2025 г. на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските, е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Това право не се реализира служебно от съда, а по искане на страната, направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция и след представени доказателства за действително направени разходи по водене на делото. В хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗА когато страната е представлявана от адвокат безплатно, адвокатско възнаграждение се дължи на осъществилия правна помощ и защита адвокат, но също след своевременно искане. В случая тези условия не са изпълнени, тъй като независимо, че жалбата на С. Т. е уважена и заповедта на кмета на район „Северен“, община Пловдив, е отменена, искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Гунчева, представлявала Т. безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА пред първата съдебна инстанция и при предходното разглеждане на делото пред две съдебни инстанции, не е направено до приключване устните състезания. Претенцията на Т. е да му бъдат присъдени разноски и това е направено с касационния съдебен акт съгласно представените доказателства за действително извършени разходи в производството по адм. дело № 3913/ 2025г. по описа на Върховния административен съд. Разноски за разглеждане на делото пред предходните съдебни инстанции не са присъдени на страната, тъй като действителни разходи за водене на делото от Т. не са направени и същият е защитаван от адв. Гунчева безплатно. В този смисъл са и мотивите, изложени в решението по адм. дело № 3913/ 2025г. по описа на Върховния административен съд, чието изменение се иска. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира, че не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Искането е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,