Определение № 10159 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8931/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Е. А. от гр. Силистра против определение № 1027 от 29.05.2024 г. по адм.д. № 244/2024 г. на Административен съд - Ловеч, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. срещу акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №935512 от 15.05.2024 г., издаден от младши автоконтрольор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Ловеч, Районно управление - Ябланица, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е прекратил производството по делото като недопустимо.Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението. Твърди, че АУАН е административен акт и подлежи на контрол. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че подадената от него жалба има характер на възражение. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Направено е и искане за образуване на тълкувателно дело по следният въпрос: „Що е това специализиран съд?“. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. Е. А. срещу АУАН № 935512 от 15.05.2024 г., издаден от младши автоконтрольор при ОДМВР - Ловеч, РУ - Ябланица. С атакувания АУАН органът е констатирал, че С. А. като водач на моторно превозно средство не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие/ създадена опасност за движението, в резултат на което е настъпило ПТП, и е посочил за нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения АУАН не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като е част от административнонаказателно производство, проведено по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), което приключва със съставянето на наказателно постановление или с прекратяване на производството от административнонаказващия орган с мотивирана резолюция. Посочил е, че именно крайният акт подлежи на самостоятелно оспорване пред съответния районен съд. Приел е жалбата за недопустима поради липса на годен предмет на оспорване и е прекратил производството по делото, като е изпратил жалбата, имаща характер на възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН по компетентност на наказващия орган. Определението е правилно. АУАН е основание за издаване на наказателно постановление и със съставянето му се образува административнонаказателно производство по ЗАНН. Съставеният АУАН удостоверява елемент от фактически състав, пораждащ административнонаказателната отговорност за жалбоподателя съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН. Съобразно предназначението и предписаните последици актът няма самостоятелно правно значение. АУАН не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на адресата, липсва и разпоредителна част. Този акт е част от процедурата по ангажиране на административнонаказателна отговорност за допуснати нарушения на ЗДвП, съществуването на отразените в АУАН факти може да бъде оспорено чрез възражения пред административнонаказващия орган или в рамките на производството по глава III, раздел V ЗАНН. Самата административнонаказателната отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения се осъществява чрез наказателни постановления. Последните се издават от административен орган, който, в рамките на компетентността си, установява факта на нарушението и налага предвидените в закона санкции. В хода на това производство жалбоподателят може да възрази срещу законосъобразността на изготвения АУАН и да опровергава доказателствената му сила с допустимите от Наказателнопроцесуалиня кодекс (НПК) доказателствени средства. Административнонаказателното производство по обжалване на наказателни постановления се провежда по реда на глава III, раздел V ЗАНН, като компетентен да се произнесе е съответният районен съд. Дори АУАН да се квалифицира като удостоверителен административен акт - официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение, липсата на самостоятелни материалноправни последици изключва възможността на отделното му оспорване - арг. чл. 159, т. 4, вр. с чл. 21 АПК. След като АУАН не притежава призната от действащото право възможност да засегне по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията права или законни интереси на жалбоподателя, не е налице тази съществена конституционна предпоставка за допустимост на предприетото съдебно обжалване. Направеното с частната жалба искане за образуване на тълкувателно дело е недопустимо, тъй като чл. 125 от Закона за съдебната власт изрично е посочено кои лица и органи могат да правят такива искания, сред които жалбоподателят не е, а и последният не сочи конкретно наличие на противоречива практика при решаването на засягащ правната му сфера правен спор. Съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт тълкувателната дейност на ВАС има за цел постановяване на тълкувателни решения за отстраняване на противоречивата или неправилна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изложеното, като е приел, че жалбата на С. А. е недопустима и е прекратил производството по делото, Административният съд - Ловеч е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд