Определение № 1026 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 742/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по протест, имащ характер на частна жалба от И. Г. К., против определение № 28463 от 31.12.2024 г., постановено по адм. д. № 9593/2024 г. по описа на Административен съд – София – град, с което на основание чл. 213а ал. 1 изр. второ АПК е върната частна жалба на И. К. срещу определение № 21999 от 01.11.2024 г. по адм. д. № 9593/2024 г. по описа на АССГ. С протеста(частна жалба) се твърди че съдията докладчик от АССГ отказвал да издаде съдебно удостоверение за събиране на доказателства, които били от изключително значение за изхода на делото, протестиращият не знаел какви са интересите на съдията за да го задължава да наема адвокат. В протеста не са посочени правни основания, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Протестът(частна жалба) е подаден в законния срок след връчване на определението на АССГ и приет като частна жалба е допустим за разглеждане в условията на чл. 229 и сл. от АПК. Разгледана по същество частната жалба(протест) е неоснователна. За да постанови оспореното определение, АССГ с разпореждане 24495 от 22.11.2024 г. е оставил частна жалба на оспорващия К., срещу определение 21999/01.11.2024 г. без движение, като са дадени указания с оглед изпълнение на законови изисквания по чл. 212, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 2 във вр. чл. 213, т. 3 в седмодневен срок за отстраняване на нередовностите и изпълнение на указанията. Приел е, че частният жалбоподател е бил редовно уведомен за това разпореждане. Първоинстанционният съд е давал относими указания за уточняване предмета на оспорване, за което са постановени съдебни актове по реда на чл. 158, ал. 1 от АПК. Независимо от положените усилия от страна на съда за привеждане началната жалба в дължим процесуален вид, жалбоподателят е излагал оплаквания по отношение действия на администрацията, без да съобрази задължението за изпълнение на указанията. Предвид неотстраняване нередовността по жалбата, производството по делото е било прекратено, а подаваните частни жалби са били нередовни и със сочените актове на съда, постановени по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК във вр. 231 от АПК са оставяни без движение, като са давани указания за отстраняване на нередовности. С обжалваното определение съдът е върнал частната жалба срещу определение 21999/01.11.2024 г. на посоченото правно основание. Определението е правилно. Съгласно чл. 213а ал. 1 АПК "Съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста". В случая видно от доказателствата безспорно е, че в дадения срок, а и до постановяване на оспореното определение от 31.12.2024 г. нередовностите в частната жалба не са били отстранени, поради което са били налице предпоставките на чл. 213а ал. 1, изречение посл. от АПК за връщане на частната жалба на подателя. Следва да се посочат и неоснователните възраженията на частният жалбоподател, че съдът е отказал издаване на съдебно удостоверение, без да се знае какво следва да съдържа и в каква връзка се иска, а едностранно се развиват такива искания, без да е изпълнено което и да било указание на съда, в хода на производството по адм. дело 9593/2024 г. по описа на АССГ. Последицата от неизпълнение указанията на съда, съгласно чл. 231 от АПК във вр. чл. 213а ал. 1 изр. второ АПК е връщането на частната жалба. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение