Определение № 60186 от 04.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2228/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. Ч. П., в качеството му на процесуален представител на Б. Е. Й., с искане за допълване на определение № 60411/28.06.2021 г. по настоящото дело, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на ЕТ „В. И. – Дуди“. Ответната страна – ЕТ „В. И. – Дуди“, [населено място], обл. Софийска – оспорва допустимостта и основателността на молбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2228/2020 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба ЕТ „В. И. – Дуди“, [населено място], против решение №1334 от 24.06.2020 г. по т.д. №1394/2020г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 60411/28.06.2021 г. не е допуснал решението до касационно обжалване. В определението липсва произнасяне по въпроса за разноските. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт, в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, следва да бъдат налице кумулативно следните предпоставки – извършване на валидно процесуално действие от упълномощения адвокат, своевременно заявено искане за възмездяването на разноските за същото, наличие на договор за адвокатска услуга, доказване на извършването на разноските и представяне на списък по чл. 80 ГПК– чл. 248, ал. 1 ГПК и т. 1, т. 2 и т. 8 от на Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай са налице всички горепосочени предпоставки за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 60411/28.06.2021 г. по т.д. № 2228/20 г. на ВКС. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба с вх. № 75989/30.10.2020 г. по вх. рег. на Софийски апелативен съд. С молба вх. № 76845/18.11.2020 г. е отстранена констатираната от въззивния съд нередовност на отговора по смисъла на чл. 287, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 284, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК. Неоснователно е възражението на ответната страна за процесуална недопустимост на молбата поради липса на списък с разноски по чл. 80 ГПК. Действително по делото молителят не е представил документ, титулуван като списък с разноски по чл. 80 ГПК, но съдебната практика непротиворечиво приема, че списъкът може да бъде инкорпориран в друга молба или жалба по делото - определение № 145/17.03.2021 г. по ч.т.д. № 219/2021 г. на ВКС. На следващото място, с т. 8 на Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, какъвто е настоящият случай, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Липсата на списък по чл. 80 ГПК би обусловила процесуална недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК в хипотезата, в която съдът със своя съдебен акт се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски за съответното производство – т. 9 на Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е и възражението за редовността и действителността на заплащането на адвокатското възнаграждение. С т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е преодоляна противоречивата съдебна практика по въпроса за доказването на плащането, като е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото – две обстоятелства, които са налице в настоящия случай. В тази хипотеза договорът за правна помощ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Въпросът за начина на осчетоводяване на получения адвокатския хонорар е изцяло неотносим към настоящото производството. На последно място, неоснователно се явява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договорения адвокатски хонорар. При материален интерес от 77272,20 лв. минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2136,12 лв. без ДДС (2 563,34 лв. с ДДС). В настоящия случай страната претендира адвокатско възнаграждение за изготвения от нейния процесуален представител отговор на касационна жалба в размер на 3228 лв. с вкл. в сумата ДДС, като разликата между минималното нормативно определено адвокатско възнаграждение и претендираното от страната е едва 26%, което обуславя неоснователност на възражението за прекомерност. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия, представила е договор за адвокатска услуга и е доказала извършването на разноските, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение