Определение № 7198 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6204/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба от зам. министъра на енергетиката, чрез процесуален представител, срещу определение № 16328/28.04.2026г., постановено по адм. дело № 11227/2025г. на Административен съд София - град, с което е спряно производството по делото до постановяване на решение по дело № 9/2026г. на Конституционния съд на Р. България. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Иска отмяната му, и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК насрещната страна "Терекс и ко“ АД гр. София, не излага становище по частната касационна жалба. Върховният административен съд, в състав на осмо отделение счита, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял делото, образувано по жалба на "Терекс и ко" ООД срещу Актове за установяване на публично държавно вземане № Е-АУПДВ-28/23.09.2025г., № Е-АУПДВ-29/23.09.2025г. и № Е-АУПДВ-30/23.09.2025г., издадени от зам. министъра на енергетиката. За да спре производството по адм. дело 11227/2025г. решаващият съд е посочил, че в Конститиционния съд на Р. България е образувано к.дело № 9/2026г., за установяване противконституционността на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025г., която норма е предмет на настоящия спор. Определението е правилно. Спирането на съдебното производство може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона основания. Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим в съдебно административното производство на основание чл. 144 АПК, е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Безспорно се установява, че пред Конституционният съд на Р. България е образувано к.дело № 9/2026г. с предмет „искане за установяване противоконституционността на разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025г.“, като именно разрешаването на този въпрос ще има значение за правилното разрешаване на спора по адм. дело № 11 227/25г. на АССГ, където предмет на спора е законосъобразността на издадените 3бр. АУПВ с правно основание §5, ал. 1 от посочения по-горе закон. Въз основа на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в състав на осмо отделение,