Определение № 3647 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от М. П. К. от гр. Радомир за отмяна на влязлото в сила Решение № 96/29.02.2024 год., постановено по АНД № 1141/2023 год. на Районен съд – Перник. Със съдебното решение е изменено Наказателно постановление (НП) № 23-1920-000077/13.06.2023 год., издадено от началник Сектор ОД на МВР – Перник, 01 РУ срещу М. П. К., като НП е потвърдено в частта: за осъществено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца; за осъществено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева; за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. С решението на Районен съд – Перник е отменено НП в частта с която на М. П. К. за административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. Като фактическо основание на формулираното искане е посочено, че едва след влизане в сила на съдебното решение на Районен съд – Перник е установено, че на инцидента са присъствали и над 10 човека, които са заявили желание да свидетелстват за обстоятелствата, които са възникнали на инкриминираната дата. По мнение на молителя, това съставлява ново фактическо обстоятелство, което е от съществено значение за делото и което обстоятелство не му е било известно при решаването му. Първоначално, така формулираното искане е било адресирано чрез Районен съд – Перник до Върховен административен съд. С Разпореждане от 04.07.2024 год., Районен съд – Перник е изпратил молбата на М. К. на Административен съд – Перник за произнасяне по компетентност. След получаване на молбата, с Определение № 2072/26.11.2024 год., постановено по административно дело № 550/2024 год., състав на Административен съд – Перник е оставил без разглеждане молбата и е прекратил производството по делото. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел, че ЗАНН не препраща към реда и условията, визирани в чл. 237 и сл. от АПК за осъществяване на извънреден контрол на влезлите в сила съдебни решения. Изрично е уточнено, че в ЗАНН е регламентиран изричен ред за отмяна на влезлите в сила съдебни решения и този ред е по чл. 70-73 от ЗАНН. Формулиран е извод, че доколкото отменителното производство по чл. 237 и сл. от АПК не е приложимо по отношение на визираните в чл. 70, ал. 1 от ЗАНН актове, то подаденото искане се явява недопустимо. Постановеното от Административен съд – Перник определение е било оспорено с частна жалба пред Върховен административен съд. При това оспорване, с нарочна молба, М. П. К. е заявил и искане за спиране изпълнението на решението по АНД до окончателно приключване на делото във връзка с подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение. По повод подадената частна жалба, с Определение № 2754/18.03.2025 год., постановено по административно дело № 1301/2025 год., Върховният административен съд е обезсилил Определение № 2072/26.11.2024 год. по адм. дело № 550/2024 год. на Административен съд – Перник и е изпратил искането на М. П. К. от гр. Радомир за отмяна на влязлото в сила Решение № 96/29.02.2024 год. по АНД № 1141/2023 год. на Районен съд – Перник, оставено в сила с Решение № 1025/11.06.2024 год. на Административен съд – Перник на председателя на Седмо отделение на Върховния административен съд за образуване на дело пред същия съд по искането му. За да постанови този правен резултат, съдебният състав на ВАС е приел, че Административен съд – Перник няма компетентността да се произнася по искане за отмяна с правно основание чл. 237 и сл. от АПК, както по неговата основателност, така и по неговата допустимост, предвид разпоредбата на чл. 243 от АПК. В допълнение е посочено и обстоятелството, че изначално искането е бил адресирано до Върховен административен съд. Предвид горното е образувано и настоящото производство с предмет – искане на М. П. К. от гр. Радомир за отмяна на влязлото в сила Решение № 96/29.02.2024 год., постановено по АНД № 1141/2023 год. на Районен съд – Перник, както и допълнително подадената молба с искане за спиране на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. При така изяснения предмет на спора и след анализ на заявените твърдения, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение намира сезиращото искане за процесуално недопустимо. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството по чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на влезли в сила съдебни актове е неприложимо по отношение на производствата по ЗАНН, доколкото в последния, Глава ІІІ, Раздел VІІІ е регламентирано специално производство по възобновяване на административнонаказателните производства. В чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН изрично е указано, че на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд. С оглед така цитираната правна регламентация и предвид формулираното искане, в случая е приложимо производството по чл. 70 и сл. от ЗАНН, а не производството по чл. 237 и сл. от АПК. От друга страна, нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗАНН указва, че искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1, като ал. 2, изр. 2 изрично указва, че в случаите, когато се иска възобновяване по акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния административен съд. Предвид горното и доколкото в чл. 70 и сл. от ЗАНН е предвиден специален процесуален ред за възобновяване на административнонаказателните производства, по който ред, компетентен да разгледа искането е съответния административен съд, настоящото искане с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК се явява процесуално недопустимо за разглеждане. По отношение на допълнително формулираното искане за спиране изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, то същото отново се явява недопустимо за разглеждане от настоящия съдебен състав, доколкото в чл. 72, ал. 4 от ЗАНН е указано, че искането за възобновяване не спира изпълнението на влезлия в сила акт, освен ако съдът постанови друго, т.е. и това искане следва да бъде разгледано в производството по чл. 70-73 от ЗАНН от компетентния за това административен съд. По изложените съображения, искането на М. П. К. от гр. Радомир се явява недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,