Определение № 10147 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9168/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „М&Б ФУУДС“ ООД с ЕИК 205513022 срещу Определение № 18555 от 14.05.2026 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 9693/2025 г. С обжалваното определение съдът отхвърля жалбата на от „М&Б ФУУДС“ ООД (Дружеството) срещу Решение №РС-128-1- от 04.08.2025 г. на Председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което е отказано възобновяването на производство по искане с вх. № BG/N/2021/162473-5 от 15.11.2023 г. за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 162473 НАШЕ СЕЛО, комбинирана и осъжда Дружеството за разноски. Частният жалбоподател счита определението за неправилно и иска неговата отмяна. Излага подробни съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон – чл. 99, т. 6 АПК – предпоставки за възобновяване на производството по издаване на административен акт, свързани със осигуряването на възможност за реално участие на страната и/или неин представител в производството. Счита, че съдът изцяло е игнорирал фактическите данни по делото, както и значението за допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, които са опорочили издадения административен акт. Частният жалбоподател се представлява от адв. М. Янева. Ответникът – Председателят на ПВ в писмен отговор чрез юрисконсулт Б. Китанова, застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – „Карол Фернандес миит“ ООД не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК срещу подлежащо на оспорване определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 2 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Установява се следната фактическа страна: Марка с рег. № 162473 НАШЕ СЕЛО, комбинирана, е заявена на 16.04.2021 г. от „М&Б ФУУДС“ ООД и регистрирана на 23.08.2021 г. за стоки от класове 29 и 30 на МКСУ, като Дружеството е представлявано в производството от представител по индустриална собственост (ПИС) Т. К. З., надлежно упълномощена. На 15.11.2023 г. „Карол Фернандес миит“ ООД подава искане за заличаване на горепосочената марка за всички стоки от клас 29, за които е регистрирана марката. На 21.11.2023 г. ПИС на „М&Б ФУУДС“ ООД – Т. З. е била уведомена за постъпилото искане за заличаване на марката с рег. № 162473 НАШЕ СЕЛО, като екземпляр от същото е приложен към уведомлението. Предоставен е двумесечен срок за възражение. На 12.01.2024 г. ПИС на „М&Б ФУУДС“ ООД – Т. З., подава възражение срещу искането за заличаване на марката с рег. № 162473 НАШЕ СЕЛО, комбинирана, собственост на „М&Б ФУУДС“ ООД. На 01.02.2024 г. ПИС на „М&Б ФУУДС“ ООД – Т. З. е уведомена за постъпило в ПВ становище от ПИС на „Карол Фернандес миит“ ООД по възражението, като екземпляр от същото е приложен към уведомлението. На 23.12.2024 г. Председателят на ПВ постановява Решение № РС-266-1, с което се произнася по искането с вх. № BG/N/2021/162473-5 от 15.11.2023 г. за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 162473 НАШЕ СЕЛО, комбинирана, подадено от К. Ф. миит“ ООД като на основание чл. 76, ал.7, т.1 ЗМГО оставя без уважение искането за конкретно изброени стоки от клас 29 от МКСУ, а на основание чл. 76, ал.7, т.2 ЗМГО заличава регистрацията на марка с рег. № 162473 НАШЕ СЕЛО, комбинирана, собственост на „М&Б ФУУДС“ ООД за други конкретно изброени стоки от клас 29 от МКСУ. На 30.12.2024 г. съобщение за решението, ведно със копие на същото е изпратено на ПИС на „М&Б ФУУДС“ ООД – Т. З.. Статусът на съобщението е „прочетен“ на 30.12.2024 г. в 22:38ч. На 09.05.2025 г. в ПВ е получено ново пълномощно, съгласно което ПИС на „М&Б ФУУДС“ ООД вече са А. И. и И. И. (Ай Пи Консултант“ ООД). В това пълномощно посочено, че се отменят всички предходни пълномощни и упълномощавания, дадени от „М&Б ФУУДС“ ООД на трети лица. На 28.05.2025 г. в ПВ е заведено искане от М&Б ФУУДС“ ООД за възобновяване на производството по искане с вх. № BG/N/2021/162473-5 от 15.11.2023 г. за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 162473 НАШЕ СЕЛО, комбинирана. На 04.08.2025 г. Председателят на ПВ постановява Решение № Рс-128-1, с което отказва да възобнови производството по искането за заличаване на горепосочената марка, като приема че не са налице основанията за възобновяване по чл. 99, т. 6 АПК. ПИС на „М&Б ФУУДС“ ООД – Т. З. е била надлежно уведомена за производството по искането за заличаване на марката, а постановеното решение й е било съобщено, като нито в производството, нито към датата на постановяване на административния акт, нито в срока за оспорване на последния, ПВ е било уведомено за оттегляне на пълномощното на ПИС на „М&Б ФУУД“ ООД – Т. З.. Посочено е, че уведомление за оттегляне на пълномощното е получено едва на 09.05.2025 г. На 14.08.2025 г. „М&Б ФУУДС“ ООД подава жалба до Административен съд София-град (АССГ) срещу Решение № РС-128-1 от 04.08.2025 г. на Председателя на ПВ. По жалбата е образувано адм. дело № 9693/2025 г. На 14.05.2026 г. АССГ постановява обжалваното в настоящото производство Определение № 18555, като приема, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основанията за възобновяване на производството по издавена на административен акт по чл. 99, т. 6 АПК, поради което отхвърля жалбата и осъжда Дружеството за разноски по делото. Определението е правилно, съответно на събраните по делото доказателства и закона. Искането за възобновяване на производството по издаване на административен акт е направено на основание чл. 99, т. 6 АПК. Според посочената разпоредба – „Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: т. 6 страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани“. От фактическа страна искателят твърди, че считано от 01.12.2024 г. ПИС – Т. З. е оттеглила представителството си по лични причини, като уведомлението за това по технически причини не е изпратено, но писма от ПВ по преписки на „М&Б ФУУДС“ ООД погрешка са били отворени от неин служител. Обосновава, че по тези причини „М&Б ФУУДС“ ООД не е било уведомено за постановяването на Решение № РС-266-1 от 23.12.2024 г. на Председателя на ПВ и не е успяло да защити правата си, а е разбрало за заличаването на марката едва на 30.04.2025 г. при покана от „Карол Фернандес миит“ ООД за преустановяване на ползването й, вследствие на влязлото в сила решение за нейното заличаване. Следователно самият искател не твърди в искането си до ПВ по реда на чл. 99, т. 6 АПК факти и обстоятелства свързани с нарушение на административнопроизводствените правила от страна на ПВ, които да са лишили страна от ефективно участие в производството по издаване на Решение № РС-266-1 от 23.12.2024 г. Твърденията се отнасят само да действията на органа по връчването на самото решение на надлежно упълномощен ПИС. Тези действия на органа имат отношение към спазването на срока за оспорването на административния акт пред съда, но не са основание за възобновяване на административното производство. Не се сочи нарушение на административнопроизводствените правила, с което страната да е бил лишен от възможността да участва в административното производство по издаването на посоченото решение на Председателя на ПВ. Напротив от доказателствата по делото се установява, че производството по искането за заличаване на марката с рег. № 162473 НАШЕ СЕЛО, комбинирана е започнало на 15.11.2023 г., като ПИС на „М&Б ФУУДС“ ООД – Т. З. е била уведомена на искането на 21.11.2023 г. Към тази дата няма нито твърдения, нито доказателства за оттегляне на пълномощията й като ПИС на „М&Б ФУУДС“ ООД. З. е подала възражение срещу искането за заличаване на марката и същото е разгледано в постановения административен акт. Следователно осигурено е ефективно участие на страната в производството по издаване на административния акт, чието възобновяване се цели. Към дата (23.12.2024 г) на постановява на Решение № РС-266-1, административният орган не е бил уведомен за оттегленото пълномощно на Т. З. като ПИС на „М&Б ФУУДС“ ООД, поради което органът е спазил задължението си да уведоми ПИС на собственика на марката за постановеното решение. Налага се извод, че „М&Б ФУУДС“ ООД е бил надлежно представляван в производството по издаване на Решение № РС-266-1 от 23.12.2024 г. на Председателя на ПВ и е участвал ефективно в производството – уведомен е за производството, подал е възражение, последното е разгледано по същество. Нарушения, свързани със съобщението са постановения административен акт, дори да се приеме условно, че има такива, не опорочават самото производството по издаването на акта (т.е. не могат да се отразят на волеизявлението на административния орган), а рефлектират единствено върху процесуалното право на жалба срещу административния акт. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основанията за възобновявана на производството по издаване на Решение № РС-266-1 от 23.12.2024 г. на Председателя на ПВ по чл. 99, т. 6 АПК. С оглед на изложеното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и представите доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, своевременно направеното искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконслутско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган - ответник, следва да се присъди сумата от 105 евро, равняваща се на 205,36 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение