Определение № 12693 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216а и чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "ЕСРИ България" ООД против определение № 962 от 16.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка вх. № КЗК-824/2025 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „ спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разширяване функционалния обхват на Географска информационна система на Държавно предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура" по обособени позиции", в частта по ОП № 1, открита с Решение № F694456 от 03 септември 2025 г. на генералния директор на НКЖИ със системен номер в ЦАИС ЕОП 00233-2025-0028. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Частният жалбоподател счита, че КЗК не е преценила обстоятелствата по чл.204, ал.2 от ЗОП, а изложените в определението й мотиви са бланкетни. Поради това се претендира за неговата отмяна и за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Ответникът – генерален директор на ДП НКЖИ, оспорва частната жалба. В представения писмен отговор излага подробни доводи за законосъобразност на определението на КЗК. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. След преценка на доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на "ЕСРИ България" ООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на процесната обществена поръчка. Изложените в особеното искане на дружеството основания за налагане на мярката са свързани с обстоятелството, че интересите на възложителя не биха били увредени при налагане на такава мярка, тъй като изпълнението на поръчката не налага спешност и не препятства упражняването на дейността на възложителя, нито изпълнението на нормативните му задължения. Освен това общественият интерес изисква възлагането на поръчката, свързана с разходване на публични средства, осигурени чрез европейско финансиране да бъде сторено след провеждането на законосъобразна процедура. Счита, че предметът на процедурата засяга в сериозна степен частния интерес, тъй като не позволява участието на стопански субекти, специализирани в дейностите, които са предмет на поръчката, тъй като са включени ограничителни изисквания и противоречия в обхвата и очакваните резултати. Освен това сочи, че тези нарушения, допуснати от възложителя, ще доведат до налагане на санкции и финансови корекции от управляващия орган. КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка по чл.203, ал.1 от ЗОП е неоснователно, поради което го е оставила без уважение. За да достигне до този извод, КЗК е приела, че дружеството не е изложило конкретни обстоятелства, даващи основание за преценка, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. КЗК е разгледала главния аргумент, обосноваващ искането на жалбоподателя за налагане на временната мярка, а именно необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура, но е посочила, че на този етап от производството преценката за изначално и съществено опорочаване на процедурата и незаконосъобразност на решението за откриването й, е недопустима. Поради това е приела, че този аргумент не може да послужи като основание за спиране на конкретната обжалвана процедура. При извършената преценка на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и върху обществото като цяло с оглед специфичния предмет на обжалваната поръчка, който е свързан с развитието, внедряването и утвърждаването на интелигентни транспортни системи, обуславящи повишаване ефективността на контрола и мерките за осигуряване на безопасност по железопътната инфраструктура на страната. Поради това КЗК е преценила, че следва да се даде приоритет на интересите на възложителя, които съвпадат с интересите на обществото, а не на икономическия интерес на жалбоподателя. В тази връзка КЗК е приела, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията е счела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени с оглед на забраната за сключване на договор с определения изпълнител до влизане в сила на всички решения по процедурата, установена в чл.112, ал.8 от ЗОП. След справка в публичния електронен регистър на КЗК се установява, че с решение № 1071/20.11.2025г., жалбата на „ЕСРИ България“ ООД срещу решението на възложителя за откриване на процедурата е оставена без уважение. По силата на чл.203 от ЗОП, жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана такава временна мярка. Тази законодателна уредба води до извод, че общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. Едно от обстоятелствата, с което е обосновано искането за налагане на временна мярка спиране на процедурата, направено с жалбата срещу решението за откриване на процедурата (стр.16-17 от жалбата до КЗК), е ощетеният частен интерес на евентуалните участници в процедурата, предизвикан от въвеждането на ограничителни условия от възложителя. В искането обаче не са изложени никакви конкретни факти и обстоятелства във връзка с невъзможността на дружеството да участва в процедурата поради поставянето на ограничителни условия. На първо място следва да се отбележи, че обстоятелствата, на които се обосновава искането, следва да са конкретни, а не хипотетични. Съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че жалбоподателят не излага конкретни обстоятелства, които да водят до извод за увреждане на неговите интереси в степен, противопоставима на интересите на възложителя и обществото. Противно на твърденията в частната жалба, в определението на КЗК са изложени мотиви, отразяващи извършения от комисията анализ на твърденията на жалбоподателя. Освен това при постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Съдът споделя изцяло изводите на КЗК за неоснователност на искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ по отношение на обособена позиция № 1 на процесната обществена поръчка с предмет разширяване функционалния обхват на Географска информационна система на Държавно предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура“. Съобразно документацията на поръчката, финансирането й се осъществява в рамките на Приоритет 3 „Подобряване на интермодалността, иновации, модернизирани системи за управление на трафика, подобряване на сигурността и безопасността на транспорта” на Програма „Транспортна свързаност” 2021-2027 г. и има за цел да осигури информация за надземните обекти и съоръжения за новоразработените подсистеми; за подземния кадастър на железопътната инфраструктура; за произшествията и инцидентите по железопътната мрежа; следене на обекти в реално време, с възможност за постигане на високо технологично управление на влаковата работа, работата в гарите и управлението на капацитета. Освен това, чрез разширяването функционалния обхват на ГИС на ДП НКЖИ за всички данни ще се осигури съответствие с изискванията за: изграждане на информационна система, синхронизирана със системите на страните членки на ЕС, за интегрирано управление и възможност за обмен на информационните потоци; въвеждане на информационна система за стандартизация и интеграция на пространствена информация в системата на ЕС съгласно Директива 2007/2/ЕО (INSPIRE);оперативна съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз, съгласно Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г.; поддържане на Регистър на инфраструктурата, съгласно чл. 49 от Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г.; изготвяне и публикуване на референтен документ за състоянието на железопътната инфраструктура, съгласно чл. 27 и Приложение IV на Директива 2012/34/ЕС; прилагане на Закона за достъп до пространствени данни за публикуване на пространствени данни и метаданни, отнасящи се за железопътната инфраструктура. С оглед на поставените цели, с осъществяването на поръчката биха се подобрили условията за железопътен транспорт в страната и неговата безопасност, но ще се осигури и съответствие с изискванията на ЕС, цитирани по-горе. Безспорно е, че този обществен интерес надделява над частния интерес на икономическите оператори да участват в обявената процедура. Изложените в частната жалба оплаквания отново касаят допуснати от възложителя нарушения в процедурата във връзка с поставянето на дискриминационни изисквания и представляват оплаквания по същество срещу обжалвания акт на възложителя и към настоящия момент и в настоящото производство обсъждането им е недопустимо. Ето защо съдът счита, че Комисията е достигнала до правилен извод, че са налице предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП и спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. Освен това правилен е изводът на КЗК, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на жалбоподателя, доколкото чл.112, ал.8 от ЗОП поставя забрана за сключване на договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,