Определение № 6285 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2026 г.
ВАСПетчленен състав - II колегия09.06.2026 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2692 от 11.03.2026г. на Върховен административен съд, тричленен състав на второ отделение, по адм. дело № 12329/2025г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА Особено мнение на съдия Мария Николова и съдия Елка Атанасова Не сме съгласни с мнозинството от състава, поради което подписваме определението с особено мнение. Считаме, че обжалваното Определение № 2692/11.03.2026 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 12329/2025 г. е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на тричленния състав на ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия. Считаме, че в изпълнение на указанията дадени му с Определение от 10.02.2026 г. на ВАС, по адм. дело № 12329/2025 г., а именно жалбоподателите да уточнят конкретния предмет на оспорване, като посочат с цифри обжалваните разпоредби, както и нормите, на които оспорените текстове противоречат, жалбоподателите (сега частни жалбоподатели) са изпълнили указанията на съда с депозираната молба вх. № 5574/23.02.2026 г. В мотивите на определението на ВАС от 10.02.2026 г. изрично е посочено, че жалбоподателите (сега частни жалбоподатели) „следва да посочат ясно предмета на оспорване – дали оспорват Механизъм за изменение и допълнение на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на НЗОК, обн. ДВ бр. 2/07.01.2025 г. или съответните изменени или допълнени текстове на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на НЗОК. При уточняване на предмета на делото следва да се посочат с цифри обжалваните разпоредби, както и нормите, на които оспорените текстове противоречат.“. В молба вх. № 5574/23.02.2026 г. жалбоподателите са уточнили, макар и непрецизно, че предмет на производството са и изменените разпоредби от основния механизъм, които обжалват в изменения им вид, като в табличен вид са посочили нормите, които обжалват в изменената им редакция. Посочили са нормата/нормите на която/които съответната оспорена разпоредба според тях противоречи, къде в жалбата са посочени аргументите им. Предвид възприетата законодателна техника за приемане на Механизъм за изменение и допълнение на Механизма за 2024 г. са посочили и параграфите от Механизъм за изменение и допълнение на Механизма за 2024 г., с които се изменят обжалваните разпореди, но това не означава, че те не са изпълнили дадените им указания. Ако тричленният състав е имал неясноти относно определения предмет на жалбата е следвало да даде повторни указания за отстраняването им, като укаже какво точно не е ясно в изявлението на жалбоподателите. Не считаме за правилно приетото от мнозинството от състава, че направеното уточнение на първоначалната жалба я допълва допълнително с нов акт, срещу когото е насочена и че така извършеното уточнение излиза извън предмета на жалбата, като го разширява недопустимо, поради което не следва да се взема предвид, тъй като не е съобразено с разпоредбата на чл. 150 АПК и по същество представлява нова жалба с нов предмет, не предявена пред съда по законовия ред. Уточнението е направено в изпълнение на изричните указания на съда. С молбата не се въвежда нов предмет, а се уточнява вече въведеният. Волята на жалбоподателите е да оспорят изменените с Механизъм за изменение и допълнение на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на НЗОК текстове на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на НЗОК. По същество изложените от тях съображения относно Механизъм за изменение и допълнение на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на НЗОК касаят нарушения на административнопроизводствените правила свързани с приемането на изменените текстове на обжалвания подзаконов нормативен акт. Отделно от това обжалваният § 4 от Механизъм за изменение и допълнение на Механизма за 2024 г. подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото с него е придадено обратно действие на посочените в тази разпоредба параграфи, като дори и да се приемат доводите на тричленния състав, то по отношение на тази разпоредба жалбата не е била нередовна. По изложените съображения подписваме определението с особено мнение. Мария Николова Елка Атанасова
Мотиви
Производство по чл. 160 във вр. с чл. 196 АПК, образувано по частна жалба от Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България, АбВи Германия ГмбХ & Ко. КГ, „АбВи“ ЕООД, Амджен Юръп Б.В., „Амджен България“ ЕООД, Астразенека АБ, Такеда Фармасютикълс Интернешънъл АГ – клон Ирландия, „Джонсън & Джонсън България“ ЕООД, „Бьорингер Ингелхайм РЦВ ГмбХ и Ко КГ – клон България“ КЧТ и Киези Фармасютикълс ГмбХ, чрез адв. П. Петров, срещу Определение № 2692 от 11.03.2026г. по адм. дело № 12329/2025г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на второ отделение. С него се оставя без разглеждане жалбата на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България, АбВи Германия ГмбХ & Ко. КГ, „АбВи“ ЕООД, Амджен Юръп Б.В., „Амджен България“ ЕООД, Астразенека АБ, Такеда Фармасютикълс Интернешънъл АГ – клон Ирландия, „Джонсън & Джонсън България“ ЕООД, „Бьорингер Ингелхайм РЦВ ГмбХ и Ко КГ – клон България“ КЧТ и Киези Фармасютикълс ГмбХ, чрез адв. П. Петров против Механизъм за изменение и допълнение на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на НЗОК, приет с Решение № РД-НС-04-19 на Надзорния съвет на НЗОК от 31.01.2024 г., обн., ДВ, бр. 12 от 09.02.2024 г., в сила от 01.01.2024 г., приет с решение № РД-НС-04-145 от 27.12.2024 г., обнародван в ДВ бр. 2 от 07.01.2025 г., в сила от 07.01.2025 г. и прекратено производството по нея. Поддържат се доводи, че определението е неправилно, тъй като предмета на жалбата е уточнен, че се оспорват и изменените норми с Механизма за изменение, поради което иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът, Управителят на Национална здравноосигурителна каса, взема становище за неоснователност на частната жалба, със съображения, че правилно съдът е приел, че предмет на оспорване могат да бъдат единствено влезлите в сила изменени и допълнени текстове, т. е изменените и допълнени правни норми от основния акт- Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на НЗОК. Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания акт на администрацията, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховен административен съд е образувано по жалба на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България, АбВи Германия ГмбХ & Ко. КГ, „АбВи“ ЕООД, Амджен Юръп Б.В., „Амджен България“ ЕООД, Астразенека АБ, Такеда Фармасютикълс Интернешънъл АГ – клон Ирландия, „Джонсън & Джонсън България“ ЕООД, „Бьорингер Ингелхайм РЦВ ГмбХ и Ко КГ – клон България“ КЧТ и Киези Фармасютикълс ГмбХ, чрез адв. П. Петров против Механизъм за изменение и допълнение на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на НЗОК, приет с Решение № РД-НС-04-19 на Надзорния съвет на НЗОК от 31.01.2024 г., обн., ДВ, бр. 12 от 09.02.2024 г., в сила от 01.01.2024 г., приет с решение № РД-НС-04-145 от 27.12.2024 г., обнародван в ДВ бр. 2 от 07.01.2025 г., в сила от 07.01.2025 г. Поддържат доводи за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е оставил жалбата без движение с указания жалбоподателите да уточнят конкретният предмет на оспорване като посочат с цифри обжалваните разпоредби, както и нормите на които оспорените актове противоречат. В молбата си от 23.02.2026г. жалбоподателите уточняват, че предмет на оспорване в настоящето производство е Механизмът за изменение и допълнение на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024г. за лекарствени продукти, заплащани напълно или частично със средства на бюджета на НЗОК /Механизмът за изменение/ в неговата цялост. Допълва се, че доколкото Механизмът за изменение изменя и допълва разпоредби от Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024г. за лекарствени продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета НЗОК, то предмет на настоящето производство са и изменените разпоредби от основния механизъм, които обжалват в изменения им вид. Така подадена и уточнена жалба, съдът приел за недопустима и оставил без разглеждане и прекратил производството по нея. Приел, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1, вр. с чл. 158, ал. 3 във връзка с чл. 196 АПК. Съображенията са че оспорения механизъм за изменение няма характер на самостоятелен подзаконов нормативен акт и не е годен предмет на съдебно оспорване по реда на чл. 185 и следващите от АПК. В препис мотивите са следните: "Съгласно чл. 185, ал. 1 АПК, на оспорване пред съд подлежат подзаконовите нормативни актове. Според дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Актовете за изменение и допълнение на нормативни актове не съдържат автономни правила за поведение и правният им ефект се изчерпва с внасянето на предвидените промени в изменените нормативни актове. След изтичане на срока за влизане в сила на направените изменения и/или допълнения, нормативният акт придобива друго съдържание и продължава да действа според новата редакция на изменените и/или допълнени разпоредби. Всеки нормативен акт за изменение и допълнение на друг нормативен акт, независимо от мястото му в йерархията на нормативните актове, обслужва действащия нормативен акт и има вторичен характер, поради което след влизането му в сила става част от нормативния акт, който изменя и допълва, от което следва, че надлежен предмет на оспорване са съответните изменени или допълнени текстове на нормативния акт. Предвид изложеното и съобразно доводите в жалбата и в уточнителната молба на оспорващите, настоящият съдебен състав приема за недопустима поради липса на предмет предявената жалба срещу Механизма за изменение и допълнение на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на НЗОК. В изложения смисъл е налице константна практика на Конституционния съд, както и съдебна практика, формирана от ВАС /напр. решение № 9031/04.08.2021 г. по адм. д. № 10219/2020г., ІІІо; решение № 12921/16.12.2021 г. по адм. д. № 5387/2021 г., VІІІо. и др./. По горните съображения съдът приема жалбата за недопустима и следва да я остави без разглеждане, като прекрати производството по делото." Така изложени мотивите се споделят напълно от настоящата инстанция като са неоснователни доводите в частната жалба, че са налице нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на определението. Наред с това, следва да се посочи, че на основание чл. 196 вр. с чл. 150 и чл. 151 АПК жалбата следва да отговаря на предвидената в закона форма и съдържание и да съдържа приложенията към нея, за да породи ефект за образуване на делото и разглеждането й по съдебен ред. Волята на жалбоподателя следва да е ясно и точно изразена с означение на обжалвания административен акт чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК, указание в какво се състои незаконосъобразността му -чл. 150, ал. 1, т. 6 АПК и в какво се състои искането-чл. 150, ал. 1, т. 7 АПК. Когато не отговаря на тези законови изисквания, съдът я оставя без движение с указание за поправяне на нередовностите по нея. В случая с подаване на жалбата се посочва точно и еднозначно, че се оспорва Механизъм за изменение на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на НЗОК, приет с Решение № РД-НС-04-19 на Надзорния съвет на НЗОК от 31.01.2024 г., обн., ДВ, бр. 12 от 09.02.2024 г., в сила от 01.01.2024 г., приет с решение № РД-НС-04-145 от 27.12.2024 г., обнародван в ДВ бр. 2 от 07.01.2025 г., в сила от 07.01.2025 г. С уточняващата молба отново се посочва че се оспорва Механизма за изменение, като се твърди, че доколкото Механизмът за изменение изменя и допълва разпоредби от Механизма, то предмет на настоящето производство са и изменените разпоредби от основния механизъм, който обжалват в изменения им вид. Така направеното уточнение по първоначалната жалба, я допълва допълнително с нов акт, срещу когото е насочена, като жалбоподателите считат, че това оспорване следва да се подразбира. Така извършено уточнението обаче излиза извън предмета предмета на жалбата като го разширява недопустимо, поради което не следва да се взема предвид, тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл. 150 АПК и по същество представлява нова жалба с нов предмет, не предявена пред съда по законовия ред. Ето защо, жалбата срещу " Механизма за изменение" е с недопустим за обжалване предмет, тъй като този акт не е административен акт, а част от действията по издаване на подзаконов нормативен акт, както правилно е приел и съдът в мотивите си към обжалваното определение. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 160 вр. с чл. 196 АПК Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия
Цитирани разпоредби
16- чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК
- чл. 150, ал. 1, т. 6 АПК
- чл. 150, ал. 1, т. 7 АПК
- чл. 150 АПК
- чл. 151 АПК
- чл. 158, ал. 3 АПК
- чл. 160 АПК
- чл. 185, ал. 1 АПК
- чл. 196 АПК
- чл. 75, ал. 1 АПК
- чл. 150
- чл. 159, т. 1
- чл. 160
- чл. 185
- чл. 196
- чл. 4