Определение № 902 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11856/2023 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Вълев, понастоящем в Затвора в [населено място], против определение № 957/25.09.2023г., постановено по адм. дело № 62/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ за обжалване на определение №889/ 30.08.2023г. Иска се отмяна на определението и предоставяне на исканата правна помощ. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Налице е влязло в сила определение № 772/ 31.07.2023г., с което съдът е отказал предоставяне на правна помощ на ищеца и го е освободил от задължение за внасяне на държавна такса. С определение № 889/30.08.2023г. по адм. дело 62/2023г. е върната исковата молба от Г. Вълев за обявяване на нищожност на влязло в сила решение № 12334/16.09.2019г, постановено по адм. дело № 13040/2018г. по описа на ВАС и е прекратено производството по адм. дело №62/2023 г. на Административен съд- Ловеч. В срока за обжалване е постъпила молба вх.№ 2564/15.09.2023 г. с искане за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалването на определение № 889/30.08.2023г по делото пред ВАС, като в молбата са развити съображения по същество относно неправилността на определението. С оспореното определение е отхвърлена молбата за предоставяне на правна помощ. Съдебният акт е мотивиран с предмета на делото и обхвата на съдебния контрол. Посочено е, че преценката на ползата от помощта в хипотезата на процесуално представителство е свързана със заявеното или упражнено процесуално право на кандидатстващия за правна помощ, а то като такова не е надлежно упражнено като процесуално право на жалба. Отделно липсват каквито и да са основания за предоставянето на правна помощ във връзка с обжалването на посоченото определение за прекратяване поради неизпълнени указания. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е решаващият извод на АС Ловеч за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ като не са налице основанията за предоставянето ѝ, предвидени в чл. 23 от ЗПП, доколкото нито законът предвижда задължително адвокатско представителство в случая, нито по делото се доказва, че молителят не разполага със средства сам да си осигури адвокатска защита, още повече, че интересите на правосъдието не изискват наличието на такава. Следва да се посочи, че при действието на чл. 24, т. 1 от ЗПП ползата от правната помощ за търсещия такава е предпоставка за предоставянето ѝ. Преценката на ползата от помощта в хипотезата на процесуално представителство е функция на заявеното или упражнено процесуално право на кандидатстващия за правна помощ. Редът за предоставяне на правна помощ е регламентиран в разпоредбите на Закона за правна помощ, като неговата цел е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Безплатната правна помощ по ЗПП се предоставя в случаите, когато по закон се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и ако страната с оглед здравословното, материалното или семейното си състояние не разполага с необходимите средства, за да заплати възнаграждение на адвокат. Лицата, които могат да получат безплатна правна помощ, са лимитативно изброени в чл. 22 ЗПП. Правна помощ се предоставя единствено на физически лица, отговарящи на законовите предпоставки в разпоредбата на чл. 22 ЗПП. В конкретния случай Вълев не сочи обстоятелства, които да обосновават извод за предоставяне на безплатна правна помощ. Обоснован и в съответствие със закона е изводът на съда за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ. На частния жалбоподател е осигурен достъп до правосъдие, който е осъществен съобразно действащия национален процесуален закон. Спорът е процесуалноправен, не представлява фактическа или правна сложност, поради което евентуално предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия. При тези данни законосъобразно искането за предоставяне на правна помощ е отхвърлено, поради което определението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение