Определение № 413 от 03.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1865/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 74573 от 5.Х.2020 г.) на софийското „Валмент“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена срещу разпореждане (без номер) от 1.ІХ.2020 г., на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, постановено по т. д. № 937/2019 г., с което е била върната частна жалба на този търговец с вх. № 70498/10.VІІ.2020 г. Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане на съдията-докладчик от САС, търговецът настоящ частен жалбоподател претендира отменяването му „и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия“. Ответното по частната жалба „Смартпартнерс БГ“ ЕООД-София (в Н.) не е ангажирало становище на свой представител /синдик/ по основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че настоящата частна жалба на софийското „Валмент“ ЕООД е подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно производство пред САС, както и че тя е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, счита че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Върнатата частна жалба на „Валмент“ ЕООД е имала за свой предмет атакуване на предходно разпореждане от 18.VІ.2020 гна САС, с което е била върната частна жалба на същия търговец с вх. № 8091/22.ІV.2019 г., насочена срещу определение от 27.ІІІ.2019 г. С резолюция от 13.VІІ.2020 г. на съдията докладчик от САС на дружеството е било надлежно указано да представи по делото в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Върховния касационен съд. Съобщението е било получено на 6.VІІІ.2020 г., като вместо изпълнение на указанието в срока до 13.VІІІ.2920 г. /присъствен ден, четвъртък/, на последната дата е била депозирана молба от търговеца за освобождаването му от заплащане на държавна такса с позоваване на практика на Европейския съд по правата на човека /дело Podbielski and PPU Pulpure vs Poland/. Предвиденият в чл. 19 на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК размер на такса за подаване на частна жалба има символичен характер, представлявайки пренебрежим процент /2.68%/ от минималната работна заплата за страната. По аргумент от чл. 626 ТЗ основателно съставът на САС, постановил атакуваното разпореждане по чл. 275, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, не е разгледал искането на юридическо лице /по см. на чл. 63, ал. 3 ТЗ/ за освобождаването му от заплащане на такава минимална държавна такса. Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно. Предвид констатацията, че настоящето частно производство пред ВКС е било образувано без предварително да е била внесена дължимата по чл. 19 от Тарифата държавна такса в размер на 15 лв. (петнадесет лева), ще следва да се постанови принудителното й събиране на основание чл. 77 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение