Решение № 6126 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11123/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, чрез процесуален представител-гл. юрисконсулт Страхинов, срещу решение №29083/04.09.2025 г. по адм.дело № 1040/2025 г. по описа на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отменено по жалба на Д. И. М. в оспорената част решение № 513005 - 169 от 31.12.2024 г. на директора на СДВР, с които е отказано изтриване и заличаване на личните му данни и е върната преписката на директора на СДВР за ново произнасяне по искането на Д. М.. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на М. срещу оспорената част от решението на директора на СДВР, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба – Д. И. М., чрез процесуален представител адв. Скачев, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез преупълномощеният адвокат Дойчинов - иска оставяне на решението на АССГ в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АССГ, за да постанови обжалваното решение, е взел предвид, че жалбоподателят М. е оспорил соченото по- горе решение на директора на СДВР, в частта с която е отказано изтриването на личните данни на жалбоподателя обработвани в Интегрирана регионална полицейска система- София, във връзка с досъдебно производство ЗМ3309/11.11.2003 г. и ефективно наказание по НОХД № 5463/ 2008 г. по описа на Софийски районен съд/СРС/, Наказателно отделение, 11 състав. С оспорената част на решението е отказано изтриване и заличаване на личните данни обработвани в информационните фондове на МВР и въведени като: -Извършител по ЗМ 3309/11.11.2003 г. по описа на 03 РУ -СДВР за престъпление по чл.143,ал.1 НК. На 13.05.2008г. Софийска районна прокуратура по прокурорски преписки № 53048/2003г. и № НСН 620/2006 г. е внесла обвинителен акт в СРС. С влязла в сила присъда на СРС НО, постановена по НОХД №5463/ 2008г. М. е признат за виновен за деяние по чл. 143,ал.1 ,вр. чл.20,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.55,ал.1,т.2 НК- му е наложено наказание- „глоба“, в размер на 500 лева. АССГ е изложил мотиви, че решението е издадено от директора на СДВР, комуто надлежно са делегирани правомощията на администратор на лични данни, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите мотиви за издаването му. Спазени са административно – процесуалните норми по издаването й, но не е взето предвид постановеното от СЕС решение от 30.01.2024 г. по дело № с -118/2022 г., според което национално право, при което изтриване на лични данни по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер е възможно само при смърт на лицето противоречи на разпоредбата на чл.5 от Директива 2016/680. Същото сочи на необходимост в хода на административното производство по чл.22 от Инструкция №8121з -1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР административният орган да извърши проверка за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Тази проверка не следва да се ограничава само до основанията за заличаване на данните по националното право, но и до ред други обстоятелства, посочени от АССГ, необходими за преценка баланса между обществения интерес и правото на субекта на данни за изтриването му, в случай, че съхранението вече не е необходимо. В акта, завършващ административното производство следва да се изложат мотиви дали са постигнати целите на обработване на личните данни на Г. и съответно има ли необходимост от последващото им обработване. Решението е правилно. Както сам сочи административния орган в решението си- Директива /ЕС/ 2016/680 има за предмет съгласно чл.1 от нея защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпление или изпълнението на наказанията, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. Съгласно чл.2, ал.1 директивата се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите посочени в чл.1, параграф 1. В чл.6 от директивата изрично е уредено обработването на лични данни от лица, осъдени за престъпление. В цитираната в решението на директора на СДВР Инструкция №81213 -748/20.10.2014г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверка и наличие на данни за престъпления от общ характер в чл.2, ал.2 е посочено, че целта на обработката и съхранението на личните данни по тази Инструкция е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. В чл.3 от Инструкция №81213 -748/20.10.2014г. са посочени хипотезите, при които се заличават личните данни на участниците в наказателното производство, като за нито една от хипотезите на осъждане за умишлено престъпление от общ характер не е предвидено заличаване пред смъртта на осъденото лице. Не е предвидено заличаване нито при амнистия, нито при реабилитация по чл.88 а НК. Констатацията на СЕС в решение от 30.01.2024 г. по дело № С -118/2022 г., че подобна регламентация в националното право противоречи на чл.5 Директива /ЕС/ 2016/680 е относимо и към личните данни, съхранявани в автоматизираните и неавтоматизирани информационни фондове на МВР. Тази директива не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Предвид изложеното правилно е посоченото от съда, че в хода на административното производство е следвало да се провери дали не е отпаднала необходимостта от обработване на данните – задължение и по чл.21, т.4 от Инструкция №8121з -1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР, при което правният субект, комуто са делегирани правомощията на администратора на лични данни следва да има предвид и целите, за които се обработват процесните лични данни и приложимото право на ЕС. Както правилно сочи първоинстанционния съд формалното посочване от органа, че е извършена проверка и от същата не се установяват факти и обстоятелства удостоверяващи, че е отпаднала целта, във връзка с която се обработват личните данни на Д. М.- не е достатъчно. Както правилно приема първоинстанционния съд – резултатите от тази проверка не са посочени и анализирани, липсват мотиви защо целите на обработване именно по отношение на М. не са отпаднали. . В случай, че целите съвпадат с тези по Директива /ЕС/ 2016/680 следва да се отчетат обстоятелствата посочени от АССГ и да са изложат мотиви за тях, а в случай, че същите се обработват за други различни цели, което е допустимо съгласно /7/ от преамбюла на Директива /ЕС/ 2016/680, следва да се посочат същите в крайния акт. В случай, че тези други цели попадат в обхвата на Регламент /ЕС/ 2016/679 в хипотезата на чл.42, ал.3 ЗЗЛД следва да се има предвид, че регламентът е директно приложим и с примат пред националното право. Съгласно чл.17, ал.1, б.а от Регламента субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. С оглед посоченото правилно е отменено решението на директора на СДВР поради формално извършване на проверката по чл.21 т.4 от Инструкция №8121з -1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР относно правнорелевантните обстоятелства по приложимото право на ЕС и липсата на мотиви във връзка с тях. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба не е претендирал присъждане на разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение