Определение № 138 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2009 г.

Производството е по чл.73 от Закона за ч. съдебни изпълнители. Образувано е по жалба от М. на п. – София, против решение от 18.6.2009 г. по дисциплинарно дело №2/2009 г. срещу частен съдебен изпълнител С. С., с рег. №739 с район на действие – Окръжен съд – Добрич. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа жалбата намира, че същата е процесуално недопустима на основание чл.73, ал.2 ЗЧСИ. От съобщението до жалбоподателя за решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, изпратено на 03.7.2009 г., е видно, че същото е получено на 07.7.2009 г. по реда на чл.42, ал.1, изречение първо, предложение второ ГПК – посредством писмо с обратна разписка. От последната е видно, че съобщението за решението и самото то са получени от упълномощено лице на жалбоподателя на 07.7.2009 г. Жалбата е подадена в Камарата на ч. съдебни изпълнители на 22.7.2007 г./сряда/ в деловодството под №715. Четиринадесетдневният срок по чл.73, ал.2 ЗЧСИ е изтекъл на 21.7.2009 г./вторник/. Не са налице хипотезите на чл.60, ал.6 и чл.62, ал.2 ГПК, както и тези на чл. 154, ал.2 КТ и чл.55, ал.2 ЗДСл. Следователно жалбата е просрочена с един ден и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,