Определение № 2088 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1772/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение26.04.2024 г.докладчик Майя Русева
Диспозитив
ДОПУСКА на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по реда на чл.288 ГПК опр.№.3507/14.11.23 по г.д.№.1772/23 на ВКС, ІІІ ГО, като в диспозитива на определението, абзац първи, ВМЕСТО „НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.18/6.02.23 по г.д.№.518/22 на АС Пловдив” ДА СЕ ЧЕТЕ ПРАВИЛНОТО „ НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.19/6.02.23 по г.д.№.518/22 на АС Пловдив.“ ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖАНЕ молбата на ЕТ“Данмар Йордан Тодоров“ по чл.248 ГПК за изменение на опр.№.3507/14.11.23 по г.д.№.1772/23 на ВКС, ІІІ ГО, в частта за разноските като просрочена. Определението в частта за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му; в останалата част е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.247 ал.1 ГПК и чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№.713/15.01.24 на ЕТ“Данмар Йордан Тодоров“ /подадена по пощата на 11.01.24/ за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по реда на чл.288 ГПК опр.№.3507/14.11.23 по г.д.№.1772/23-изразяваща се в погрешно отразяване на номера на решението, предмет на касационна проверка /вместо реш.№.19/6.02.23 по г.д.№.518/22 на АС Пловдив е вписано реш.№.18/ 6.02.23 по г.д.№.518/22 на АС Пловдив/. Иска се и изменението на определението в частта за присъдените на ответната страна разноски с твърдения за прекомерност. Кооперация „Всестранна потребителска кооперация Николка“, [населено място], не оспорва искането по чл.247 ГПК; оспорва молбата за изменение на решението в частта за разноските. С опр.№.3507/14.11.23 по г.д.№.1772/23 по описа на ВКС, ІІІ ГО, настоящият състав се е произнесъл по реда на чл.288 ГПК по отношение на въззивно решение №.19/6.02.23 по г.д.№.518/22 на АС Пловдив – като не е допуснал касационно обжалване на същото, и е присъдил на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна 5130лв. разноски за адвокатско възнаграждение. В диспозитива на определението, обаче, погрешно е вписал номера на решението, предмет на касационната проверка – вместо №.19/6.02.23 е отразено №18/6.02.23. При тези обстоятелства формираната от касационния съд воля - за недопускане на касационно обжалване по отношение на реш.№.19/6.02.23 по г.д.№.518/22 на АС Пловдив - не е била надлежно външно обективирана в писмения текст на определението. Допусната е явна фактическа грешка и тя следва да бъде поправена. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е просрочена. Съгласно чл.248 ал.1 ГПК ако съдебният акт е необжалваем, в едномесечен срок от постановяването му съдът по искане на страните може да го измени в частта му за разноските. В случая опр.№.3507/14.11.23 по г.д.№.1772/23 на ВКС е окончателно, постановено е на 14.11.23г., а молбата за изменението му е подадена на 11.01.24 – т.е. след изтичане на преклузивния едномесечен срок на 14.12.23. Предвид изложеното тя е просрочена и като такава следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,