Определение № 4336 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3091/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “МЛ И.“ ЕООД, чрез адвокат С. А., срещу определение № 466 от 02.02.2024 г. на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 5399/2023 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на “МЛ И.“ ЕООД срещу определение № 12548 от 07.12.2022 г. на Софийския градски съд по в.ч.гр.д. № 11746/2022 г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане частна жалба на “МЛ И.“ ЕООД срещу определение № 12548 от 07.12.2022 г. на Софийския градски съд по в.ч.гр.д. № 11746/2022 г., с което не е прието подаденото от дружеството възражение по чл. 423 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13728/2022 г. на Софийския районен съд. Прието е, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на последващ контрол, като съставът на ВКС е мотивирал извода си с дадените в ТР № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обективирани в т. 8 и т. 15 от посоченото ТР, според които производството по чл. 423 ГПК е уредено от закона като извънредно, отменително и едноинстанционно; определението по чл. 423 ГПК не е преграждащо, не е и от категорията на определенията, чието обжалване е изрично посочено в закона, то е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол, а подадената срещу него частна жалба е недопустима. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е неоснователна. Доколкото в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на акта, с който съдът се произнася по подадено възражение по реда на чл. 423 ГПК, този акт не подлежи на инстанционен контрол. С определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда заповедното производство, а настъпват предвидените в закона правни последици ( чл. 423, ал. 3 и ал. 4 ГПК ), които са свързани с охрана на интересите на длъжника във връзка с връчването за заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея, като се предоставя възможност на кредитора да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК. Определението на окръжния съд по реда на чл. 423 ГПК няма характер на акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона. Следователно определението е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. Разясненията, дадени дадени в ТР № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са задължителни за страните по делото и за всички други правни субекти в страната. Като се е съобразил с дадените в тълкувателното решение разяснения, съставът на ВКС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а подадената срещу него частна жалба – оставена без уважение. В заключение, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение