Определение № 10565 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 200, ал. 2 от същия кодекс. Образувано е по частна жалба на П. Г. С. от гр. Асеновград, действащ чрез пълномощника адв. Докова, срещу определение № 7126 от 08.08.2025 г,. постановено по адм. дело № 1067/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Изложени са доводи за незаконосъобразност поради неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът – заместник-министърът на труда и социалната политика, действащ чрез пълномощника гл. юрисконсулт Пандева, в писмено възражение оспорва частната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да се потвърди като правилно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. С определение № 7126/08.08.2025 г. постановено по адм. дело № 1067/2025 г., Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на П. Г. С. срещу т. I от заповед № РД-25-4 от 08.05.2025 г. на заместник-министъра на труда и социалната политика, с която е утвърден протокол от работата на експертната комисия, назначена със заповед № РД-25-3/31.03.2025 г. за разглеждане на допустимост, оценка и класиране на допуснатите и вписани в регистъра по чл. 21, ал. 4 от Програмата проектни предложения по Компонент 2 „Лична мобилност“ В ЧАСТТА, с която е прието, че проектно предложение вх. № НПДЖСЛМ-29 от 24.03.2025 г./ФСЗ № 94-29/24.03.2025 г. на П. Г. С. не отговаря на условията за допустимост и не е разглеждано по същество. От фактическа страна е установено, че със заповед № РД01-544/14.08.2019 г. на заместник-министъра на труда и социалната политика е утвърдена Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност (НПДЖСЛМ) (Програмата), впоследствие обнародвана в „Държавен вестник“. След това със заповед № РД-02-150/17.09.2021 г. е създадена междуведомствена работна група за актуализиране на програмата, а с докладна записка № МТСП-02-144/04.04.2022 г. е предложено и извършено нейното актуализиране, утвърдено със заповед № РД-01-94/06.04.2022 г. Със заповед № РД-01-103/13.04.2022 г. е разпоредено създаването на специализирано звено в Министерството на труда и социалната политика (МТСП) по Компонент 2 „Лична мобилност“ за администриране и контрол върху изпълнението на дейностите по програмата и за провеждане на процедури за набиране на проектни предложения. Със заповед № РД-03-16/29.04.2024 г. министърът на труда и социалната политика, на основание разпоредбите на Закона за администрацията (ЗА), Правилника за прилагане на закона за хората с увреждания (ППЗХУ), Устройствения правилник на МТСП и самата Програма, е възложил на заместник-министъра да представлява МТСП при изпълнението на дейностите по НПДЖСЛМ, включително да утвърждава образци на формуляри, да назначава експертни комисии, да утвърждава протоколите от тяхната работа и да подписва договорите за финансиране. В изпълнение на това правомощие, заместник-министърът със заповед № РД-01-23/28.01.2025 г. е утвърдил образци на формуляри и документи за процедура 2025 г. по Компонент 2 „Лична мобилност“, а със заповед № РД-25-3/31.03.2025 г. същият е определил прогнозен бюджет от 200 000 лева за финансиране на проектни предложения за 2025 г. и е назначил петчленна експертна комисия, която следва да извърши проверка по допустимост и оценяване на проектите в периода 02.04.2025 г. – 02.05.2025 г. От административната преписка е установено, че П. Г. С. е подал заявление-декларация с вх. № НПДЖСЛМ-29/24.03.2025 г. за участие по Компонент 2 „Лична мобилност“ с проектно предложение за закупуване на моторно превозно средство (МПС) с извършено приспособяване на органите за управление. В заявлението е посочено, че е приложен предварителен договор или оферта за покупка на МПС. Съгласно писмо на Агенцията за социално подпомагане от 09.04.2025 г., жалбоподателят е лице с 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. При извършената проверка за допустимост е изготвен контролен лист, в който е отразено, че проектното предложение не отговаря на условията за допустимост, тъй като автомобилът е закупен преди одобрението и сключването на договор с МТСП, в нарушение на чл. 20, ал. 2, т. 2 от Програмата. В протокола от заседанието на експертната комисия е посочено, че проектното предложение на П. Г. С. е сред трите недопуснати до оценяване по същество поради същото нарушение. Комисията е приела, че кандидатът е извършил дейностите преди кандидатстването и сключването на договор, поради което предложението не подлежи на оценяване във втори етап. Протоколът е изпратен на заместник-министъра на труда и социалната политика с писмо от 07.05.2025 г., след което е издадена заповед № РД-25-4/08.05.2025 г., с т. I на която заместник-министърът е утвърдил протокола на експертната комисия за разглеждане на допустимост, оценка и класиране на проектните предложения по Компонент 2 „Лична мобилност“ от Програмата. Съдът е приел оспорената заповед за законосъобразна, защото е издадена от компетентен орган – заместник-министъра на труда и социалната политика, надлежно оправомощен със заповед на министъра. Актът е постановен в писмена форма, съдържа необходимите фактически и правни основания, и при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. Производството е проведено в съответствие с процедурата, предвидена в Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност – била е назначена експертна комисия, която е извършила проверка за допустимост и административно съответствие на проектните предложения, съставен е протокол с изискуемото съдържание и в срок е представен на оправомощения заместник-министър. Определението е валидно, допустимо и правилно. Жалбоподателовите доводи за противното не се споделят. От представените по делото доказателства се установява, че административният орган е спазил изцяло процедурата, предвидена в НПДЖСЛМ и ППЗХУ, както правилно е приел първоинстанционният съд. Съдът не е нарушил правото на жалбоподателя на достъп до съд, нито принципите на състезателност и равнопоставеност, тъй като производството е проведено при спазване на процесуалните правила по АПК. В конкретния случай, производството е по реда на чл. 197 – 202 от АПК, касаещо отказ на административния орган да разгледа искане по същество, като разглеждането на жалбата се провежда в закрито заседание. Този ред не нарушава правото на защита, като страните имат възможност да изложат всички свои доводи и доказателства в писмена форма. Съдът е обсъдил всички доводи, които са наведени в първоинстанционната жалба, и е осигурил процесуална равнопоставеност, като е разгледал всички представени материали в рамките на законовата процедура. Следователно не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, а твърденията за ограничаване на достъпа до съд са необосновани и лишени от правно основание. По отношение на твърденията за нарушение на материалния закон, настоящият състав намира, че са неоснователни. Съдът обосновано е приел, че проектното предложение на жалбоподателя не отговаря на условията за допустимост по НПДЖСЛМ. От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е кандидатствал с вече закупено на 10.03.2025 г. МПС, т.е. реализирал е дейността преди одобряване на проектното предложение, в противоречие с чл. 20, ал. 5, т. 5 от НПДЖСЛМ, съгласно който не се допускат за финансиране проектни предложения, предвиждащи дейности, реализирани преди одобряването на проекта или извън срока на изпълнението му. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от НПДЖСЛМ, сред условията за допустимост на проектните предложения по Компонент 2 е те да предвиждат изпълнение на допустими дейности по чл. 20, ал. 2, за които липсват обстоятелства по чл. 20, ал. 5. В случая е налице именно такова обстоятелство, поради което на основание чл. 24, ал. 3 от НПДЖСЛМ проектното предложение не е разгледано по същество и не е предложено за финансиране. Неотносими към въпроса за правилността на съдебния акт са изложените в частната жалба доводи по същество на спора, отнасящи се до законосъобразността на административния акт. Те са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. При тези данни, обжалваното определение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, не са налице касационни основания за неговата отмяна, и като такова, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на жалбоподателя няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение