Определение № 4031 от 13.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4718/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 1730/20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 1654/2023 г., с което Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение: · потвърждава определение № 38/02.02.2023 г. по ч.гр.д. № 49/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Д. С. Г. срещу решение № 373/24.11.2022 г. по гр.д. № 638/2022 г. на Окръжен съд – Хасково против постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2022 г. на частен съдебен изпълнител по изп.д.№20128750400377 и е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението до влязъл в сила акт и · оставя без разглеждане частната жалба на Д. С. Г. срещу определение № 38/02.02.2023 г. по ч.гр.д. № 49/2023 г. в частта, с която се иска прогласяване нищожността на същото постановление за възлагане на недвижим имот. Определението се обжалва от Д. С. Г. с доводи, че определението е немотивирано и му отказва достъп до правосъдие. Ответникът по частната жалба А. П. И. възразява, че е неоснователна. Претендира разноски. Настоящият състав намира, че е с недопустим предмет в първата част. Предходният състав на Върховния касационен съд с окончателен съдебен акт е потвърдил определението, с което апелативният съд е оставил без разглеждане частната жалба на Д. Г. срещу решението на Окръжен съд с мотиви, основани на задължителното действие на ТР № 3/12.07.2005 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховен касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. По аргумент от обратното, следва да се приеме, че когато определението не е преграждащо, нито законът предвижда неговата обжалваемост, то не подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд. Случаят е такъв, а настоящият състав следва да остави без разглеждане по същество частната жалба в първата й част. Тя е неоснователна в частта, с която предходният състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Д. Г. срещу определение № 38/02.02.2023 г. по ч.гр.д. № 49/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. Настоящият състав също приема, че съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК упражняването на чужди права е допустимо само в предвидените от закона случаи. Законът не предвижда, че е допустимо съпруг да упражни правото на другия съпруг на обжалване на определение, което засяга последния, включително което изключва възможността по искане от другия съпруг съдът да прогласи за нищожно постановление за възлагане на имот. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се поставят направените в настоящото производство разноски. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът