Определение № 2 от 04.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2650/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. Й. от [населено място], [община] против определение № 112 от 28.01.2021 г. по в. ч. гр. д. № 13/2021 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без уважение депозираната от нея частна жалба срещу определение № 260086 от 10.11.20020 г. по гр. д. № 278/2014 г. на Районен съд - [населено място]. С първоинстанционния акт на заповедния съд е върнато подаденото от същото лице възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената по посоченото дело заповед за незабавно изпълнение. В частната касационна жалба са изложени подробни съображения за неправилност на въззивното определение. Представено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба – „Юробанк България“ АД, [населено място] – оспорва същата като недопустима, респ. като неоснователна по съображения в писмен отговор от 20.05.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Съгласно задължителните указания по т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. по тълк. дело № 4/2013 год. на ОСГТК, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В съобразителната част на посочения тълкувателен акт е разяснено, че: Заповедното производство е уредено като двуинстанционно, поради което по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство; Това разрешение обаче не се отнася до определенията на въззивния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК (например в случай, че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд), които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция. Именно тази хипотеза е налице по отношение на обжалваното въззивно определение, доколкото с него е оставена без уважение частна жалба срещу акт на заповедния съд, с който възражението по чл. 414 ГПК е върнато поради просрочие. Следователно, доколкото се касае за въззивно определение, постановено в заповедно производство, което не е от категорията на актовете по чл.274, ал.2, изр. 1 ГПК, същото не подлежи на касационно обжалване съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима. Предвид изложените съображения, Върховeн касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение