Решение № 2780 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2025 г.

Производството е по реда на чл. 175 АПК. С разпореждане № 1129/30.01.2026 г. по адм. дело № 2526/2024 г. Административен съд – Пловдив е сезирал ВАС, Първо отделение, като е изпратил посоченото по- горе дело за преценка от настоящия съдебен състав налице ли е очевидна фактическа грешка в решение № 593/20.01.2026 г. по адм. дело № 10448/2025 г. на ВАС, Първо отделение в частта за разноските, след което делото да се върне на Административен съд – Пловдив за произнасяне по молба с вх. № 1883/28.01.2026 г., подадена от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП за издаване на изпълнителен лист. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че следва да се постанови поправка на очевидна фактическа грешка в решението на настоящата касационна инстанция в частта за разноските поради следното: С решение № 593/20.01.2026 г. по адм.дело № 10448/2025 г. настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение е отменил изцяло решение № 6629/22.07.2025 г. по адм. дело № 2526/2024 г. на Административен съд – Пловдив, с което по оспорване от Ж. С. Ж. от гр. Пловдив е отменен ревизионен акт № Р – 16001624001491 – 091 – 001/16.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 440/22.10.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП за установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 11 441 лв. (5 849,69 евро) и лихви – 5 524,12 лв. (2 824,44 евро), както и в частта за разноските и вместо него е постановил отхвърляне на жалбата на Ж. срещу посочения по – горе ревизионен акт. Предвид изхода на делото със същото решение на ВАС, Първо отделение Ж. Ж. е бил осъден да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция в размер на 1 926,86 лв. (985,26 евро) и за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. (102,26 евро) както и внесената държавна такса от 135,72 лв. (69,02 евро) или общо за касационната инстанция разноски в размер на 335,72 лв. (171,65 евро). При извършената проверка от настоящия съд се установи аритметична грешка при превалутиране от съда на посочените суми от лева в евро, като вместо сумата от 985,26 евро, следва да се посочи сумата от 985,19 евро, вместо сумата от 69,02 евро, се посочи сумата от 69,39 евро, както и вместо сумата от 171,65 евро, да се посочи сумата от 171,28 евро. Налице е грешка в пресмятането при превалутирането на разноските от лева в евро, поради което на основание чл. 175, ал.1 АПК следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, с изключение на сумата от 171,65 евро. Тази сума е сбор от 69,39 евро и 102,26 евро, като въпреки, че първоначално с решението си касационният състав е получил тази сума от 171,65 евро от погрешното изчисление на 69, 02 евро и 102,26 евро. Така, че сборът от поправената сума от 69,39 евро и 102,26 евро е равен именно на 171,65 евро, а не както погрешно е посочено в разпореждането на първоинстанционния съд 171,28 евро. Водим от горното и на основание чл. 175 АПК Върховният административен съд, Първо отделение