Определение № 75 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60211/2016 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК и е образувано по постъпила е молба от адвокатите Я. и Ш. – в качеството им на процесуални представители на [община], представлявана от кмета Г., касатор в производството по чл.290 ГПК, с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС решение № 95 от 26.06.2017 г. в частта му за разноските, като бъдат присъдени и направените пред първата и въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 8 067 лв. /4 200лв.+ 3 867лв./ С оглед изискването на чл.248 ал.2 ГПК, са уведомени другите страни – ВТ [фирма] на 19.07.2017г. чрез процесуалния представител и [фирма], на основание чл.50 ал.4 ГПК, но не са изразили становище. Настоящия съдебен състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: При постановяване на решение № 95 от 26.06.2017г., с което изцяло е уважена подадената жалба, съдът е присъдил само направените пред касационната инстанция разноски, без да се произнесе по цялото направеното искане за присъждане на всички направени разноски /включително пред първата и въззивна инстанции/. Имайки пред вид последното и фактът, че искането за присъждане на разноски е направено от лице с правен интерес и в преклузивния едномесечен срок, настоящия съдебен състав намира, че следва да го разгледа. В случая касаторът е установил – с представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 009451 от 10.02.2015г., че реално е заплатил, в брой, адвокатско възнаграждение за защита в първата инстанция в размер на 4 200 лв. /вж.стр.1655 от материалите по т.д. № 8/2015г./ и с фактура № 738 от 2.12.2015г. и преводно нареждане от 3.12.2015г. /вж.стр46 и 47 от материалите по т.д.№ 253/2015г./, че реално е заплатил за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция сумата от 3 867лв. Следователно установения размер на реално направените разноски за заплатени в хода на производството адвокатски възнаграждения възлиза на 8 067лв. С оглед на така установеното, изхода от спора, на основание чл.78 ал.1 ГПК, пред вид заявеното искане и при липса на възражение по чл.78 ал.5 ГПК, искането се явява основателно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение