Определение № 1907 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 104/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 7768/28.04.2025 г., подадена от ответника по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на определение № 1086/07.04.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като му се присъдят направените такива пред ВКС. В дадения срок касаторът К. Т. К. – Ф., чрез адв. Б. Б., оспорва искането като неоснователно с доводи, че към отговора на касационната жалба не са представени доказателства за извършването на разноските. Заявява и възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата е допустима – подадена е от лице с правен интерес и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 288 ГПК. С определение № 1086/07.04.2025 г. по т.д. № 104/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснат касационен контрол на решение № 233/02.08.2024 г. по в.т.д. № 184/2024 г. на Апелативен съд – Варна в обжалваната част. Поради недопускането на касационна проверка ответникът по касация има право на разноски в настоящото производство. Такова искане е направено от ЗД “БУЛ ИНС” АД в срока за отговор на касационната жалба, с молба с вх. № 8853/12.12.2024 г. Към същата е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен адвокатски хонорар от 7 560 лева с ДДС, платен авансово в брой, като това вписване има характер на разписка за извършване на разходите, в който смисъл са разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При тези данни следва да бъде разгледано направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото, неговия предмет и извършените от адвоката на страната действия – депозиране на отговор на касационната жалба и на изложението на основанията за допускане на касационна проверка по поставени въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и съответно т. 3 ГПК и на директното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без явяване в открито съдебно заседание, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 36 ЗА, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника по касация следва да бъде намалено на 1 800 лева с ДДС. По изложените съображения следва да бъде допълнено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като в полза на ответника по касация се присъдят такива за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер, а за горницата над тази сума искането не следва да бъде уважено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,