Решение № 3374 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10875/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град, чрез гл. юриск. Бабурска, срещу Решение № 13057/14.04.2025 г. по адм. дело №2865/2024 г. по описа на Административен съд – София град. С оспорения съдебен акт е отменено Решение № 2153-21-13/01.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ - София, с което е оставена без уважение жалбата на Г. М. П. срещу разпореждане [номер]/47/16.06.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване (ПО) като неоснователна и делото е изпратено като преписка на директора на ТП на НОИ София - град за ново произнасяне в законоустановения срок, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са наведени аргументи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по отношение на Г. П. не са налице предпоставките по чл. 2, т. 12 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и чл. 9, ал. 20, т. 13 от Инструкция № 13/31.10.2000 г., поради което осъществяваната от него трудова функция през спорните периоди не може да се категоризира като втора категория труд. Моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В писмени бележки поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – Г. М. П., в писмен отговор, чрез адв. Борисова, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Излага подробни съображения в подкрепа изводите на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е Решение № 2153-21-13/01.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-170/19.07.2023 г. на Г. М. П. срещу разпореждане [номер]/47/16.06.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ София - град, съдържащо отказ да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, тъй като лицето не отговаря на законовите условия. От фактическа страна е установено, че Г. М. П. е подал Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО вх. № 2113-21-1965/07.04.2023г. Към заявлението са приложени изискуемите документи по чл. 2 от НПОС за преценка правото на пенсия в това число и издадени от “Летище София” ЕАД образец УП-3 № 100-1072 от 2.01.2014 г., съответно удостоверение обр. УП3 № 200-884 от 05.11.2021 г. и от “Соф Кънект” АД образец УП-3 № 300-0164 от 03.04.2023г. В представения образец е отразен осигурителен стаж, положен от Г. П. в Летище София ЕАД от 16.12.2002 г. до 19.04.2022 г. на следните длъжности: “сътрудник охрана ОПР” за периода 16.12.2002 г.-30.07.2010 г., “сътрудник охрана/ПСЛ” за периода 30.07.2010 г. - 01.04.2011 г., “сътрудник охрана/ПСПРБ” за периода 01.04.2011г. - 19.04.2021 г. Към документите е приобщен и образец УП-3 № 200-884/05.11.2021 г. в който е посочено, че длъжността „Сътрудник охрана/ПСЛ” от 30.07.2020 г. до 01.04.2011 г. и „Сътрудник охрана/ПСПРБ” от 01.04.2011 г. до 19.04.2021 г. е втора категория на основание чл. 2 т. 12 от НКТП (постоянно в среда на йонизиращи лъчения) и чл. 9, ал. 20, т. 13 от Инструкция №13 за прилагане на НКТП (работещи с рентгенови апарати). В удостоверението са цитирани карти № 178 и № 197 за оценка на риска на работното място за отдел “Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж” и отдел „Проверка за сигурност на лицата” R І преобладаващ“. В хода на административното производство от лицето са представени: копие на допълнително споразумение № 499/08.07.2010 г., длъжностна характеристика от 07.07.2010 г. за длъжността “Сътрудник охрана" в Отдел “Проверка за сигурност на лица", Дирекция "Охрана и сигурност”, длъжностна характеристика от 31.01.2011 г. за длъжността “Сътрудник охрана” в Отдел "Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж”, Дирекция "Сигурност”, длъжностна характеристика от 15.05.2012 г. за длъжността “Сътрудник охрана" в Отдел “Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж", Дирекция "Сигурност” и длъжностна характеристика от 20.06.2017 г. за длъжността “Сътрудник охрана“ в Отдел “ Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж", Дирекция "Сигурност”. Въз основа на представените документи ръководител ПО при ТП на НОИ – София е издал разпореждане [номер]/47/16.06.2023 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на Г. П. по чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Прието е, че към датата на подаване на заявлението - 07.04.2023 г., лицето е навършило възраст от [възраст] като е признат осигурителен стаж: от първа категория труд - 04 г. 07 м. 00 д.; от втора категория труд – 02 г. 06 м. 11 д. и от трета категория труд - 33 г. 05 м. 13 д. Посочено е, че съгласно чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд възлиза на 44 г. 03 м. 02 д., а сборът от ОСВ е 103 точки (103 г. 03 м. 07 д.). След извършена преценка на представените доказателства, длъжностното лице е приело, че не е налице основание за категоризиране на осигурителния стаж на Г. П. за периода 30.07.2010 г. – 19.04.2021 г., положен на „Летище София” ЕАД като „сътрудник охрана/ПСЛ” и за периода 20.04.2021 г. – 07.04.2023 г., „сътрудник охрана/ПСПРБ” от “Соф Кънект” АД от втора категория труд. Срещу разпореждане [номер]/47/16.06.2023 г. е подадена жалба пред директора на ТП на НОИ – София, който с Решение № 2153-21-13/01.02.2024 г. отхвърлил същата като неоснователна. Приел, че от съдържащите се в административната преписка доказателства не се установява наличието на предпоставките по чл. 2, т. 12 от НКТП за категоризиране на положения от Г. П. осигурителен стаж като “сътрудник охрана /ПСЛ“ и “сътрудник охрана /ПСПРБ” на „Летище София” ЕАД за периода 30.07.2010 г. - 20.04.2021 г. и като “сътрудник охрана /ПСПРБ” в „Соф Кънект” АД за периода 20.04.2021 г. - 07.04.2023 г. от втора категория труд, като длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно е категоризирало труда от трета категория. В хода на съдебното производство, с цел изясняване на спорните по делото въпроси, е прието заключение на съдебно- техническа експертиза и са разпитани свидетели. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, в съответствие с изискуемите форма и съдържание и при стриктно съблюдаване на административнопроизводствените правила. Приел е обаче, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон. Решението е правилно. В хода на съдебното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Както правилно е определил АССГ, спорният по делото въпрос се свежда до това, дали положеният от Г. П. труд като “сътрудник охрана /ПСЛ “ и “сътрудник охрана /ПСПРБ” при „Летище София” ЕАД, съответно “Соф Кънект” АД, за спорните периоди следва да се приеме за осигурителен стаж от втора категория труд. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия - навършили са възраст до 31 декември 2015 г. - 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. По силата на чл. 69б, ал. 2, т. 2 от КСО от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60- годишна възраст. Между страните не е спорно, че към датата на подаване на заявлението - 07.04.2023 г., Г. П. е навършил изискуемата възраст, както и, че има необходимия сбор от ОСВ. Настоящият съдебен състав е на мнение, че в случая е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка за отпускане на пенсия за ОСВ по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, а именно 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Съгласно чл. 2, т. 12 от НКТП от втора категория е трудът на работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения без включените в чл. 1, т. 5 и 6 (работещите в атомна електроцентрала, които са пряко заети с експлоатацията и ремонта на съоръженията в I контур или извършват събиране, преработване и погребване на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво; дефектоскописти, дозиметристи и работници по дезактивация в I контур в атомна електроцентрала). Съобразно Указание № 23-34-1 от 11.07.2005 г. на НОИ, лица, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения са лицата, назначени и работещи в среда на йонизиращи лъчения, които имат повече от 70 точки по елемент "йонизиращи лъчения", съгласно картата си за комплексна оценка на условията на труд или лицата, които работят с апаратура с източник на йонизиращи лъчения в звено, производство или на самостоятелна длъжност, на които основната работа е свързана с изискванията или дейностите по чл. 9, ал. 20 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, а в т. 13 от последната норма е посочена именно групата на работещите с рентгенови апарати за пролъчване на багаж на митници, аерогари, гранични пропускателни пунктове, в която попада и С. С.. Чл. 3 от Инструкция № 13/31.10.2000 г., гласи, че работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж, да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата, но това предложение не обвързва пенсионния орган със задължението да го приеме при категоризиране на стажа - той има правомощието да извърши преценка и да реши да не възприеме предложената от работодателя точка. Във връзка с приетото от административния орган, че от втора категория се категоризира само трудът на работещите с рентгенови апарати за пролъчване на багаж, които са непосредствено и постоянно в средата на йонизиращите лъчения, произвеждани от рентгеновата апаратура за пролъчване, какъвто не е трудът на ответника в настоящото производство, съдът е допуснал и изслушал заключение по съдебно - техническа експертиза относно условията на положения от П. труд в спорния период, както и гласни доказателства в лицето на двама свидетели, служители при същия осигурител. Въз основа на данните, събрани при анализа на писмените и гласни доказателства по делото, вкл. и констатациите на вещото лице, правилно е прието в оспореното решение, че П. е бил изложен постоянно на йонизиращо лъчение по време на изпълнение на трудовите си задължения на Летище София през относимия период. При изследване на преките задължения, предвидени в длъжностните характеристики за заеманите от Г. П. длъжности, свързани с осъществяваната от него трудова функция по осигуряване сигурността на летище София, категорично се установява, че дейността му попада в обхвата на чл. 2, т. 12 от НКТП и чл. 9, ал. 20, т. 13 от Инструкция №13/31.10.2000г. Задълженията му са свързани с използването на устройства с йонизиращо лъчение. Според експерта, изготвил СТЕ, рентгеновите апарати на „Летище София” ЕАД/“Соф Кънект” АД се обслужват от служители непосредствено намиращи се около тях, поради което всички служители, заемащи тази длъжност се категоризират съгласно раздел V „Категоризация на лица при професионално облъчване“ от Наредба за радиационна защита. Следователно, Г. П. се явява „професионално облъчвано лице“, т.е. лице, което е подложено на облъчване по време на работа, извършвана в рамките на дейност под регулаторен контрол и което може да получи дози, превишаващи някоя от границите на дозите за облъчване на лица от населението. Доколкото според длъжностната си характеристика ответникът е работил непосредствено до рентгеновата уредба, обслужвайки заминаващите пътници и е извършвал и физическа проверка на пътниците, той е категоризиран като служител, работещ с източници на йонизиращи лъчения, а от гледна точка на радиационната защита, всяко облъчване от йонизиращо лъчение над естествения радиационен фон увеличава риска от развитие на вредни за здравето ефекти. На всички етапи и при всички действия, включени в трудовата функция, служителите се намират в непосредствена близост до конвенционално рентгеново оборудване, включително при необходимост от извършване на ръчно претърсване, което се състои на ролтанга до рентгеновото оборудване, т.е лицето е било постоянно в среда с йонизиращо лъчение. В подкрепа на изложеното е и представеният в съдебно заседание „Списък на служителите от отдел „ПСПРБ“, работещи в среда на йонизиращи лъчения, в който фигурира и Г. П.. При така установеното, закономерен е изводът на първоинстанционния съд за наличието на нормативно основание по НКПТ и Инструкция № 13 от 13.10.2000 г. за зачитане осигурителния стаж лицето през спорните периоди като втора категория труд. Относно доводите на касатора, че процесният труд не следва да бъде категоризиран като такъв по чл. 2, т. 12 от НКТП, следва да се отбележи, че изискването на законодателя е същият да е положен в йонизираща среда. Като е приел за доказано изпълнението на кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт. По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят сторените по делото разноски за процесуално представителство, защита и съдействие. В тази връзка, съдът намира направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение за основателно. Претендираната, съгласно приложения договор за правна помощ, сума от 2 600 лв. за заплатен адвокатския хонорар значително надхвърля предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер от 500 лв. за дела по КСО. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и с оглед обема на оказаната адвокатска помощ, настоящия съдебен състав редуцира размера на дължимата сума до 1000 лв. Разноските следва да се присъдят след превалутирането им в евро, а именно дължима е сумата от 511 евро, на основание чл. 4, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.