Определение № 4784 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и НАРЕДБА за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Производството се разглежда и във връзка с резолюция на и.ф. председателя на ВАС във връзка със заповед № РД – 06 – 103 от 08.04.2026г. на и.ф. председателя на ВАС. Производството по делото е образувано по частна жалба на „Еф Екс Студио“ ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалните му представители адв. Първанов и адв. Кирилова, срещу определение № 3857 от 29.01.2026г. по адм. дело № 417/2026г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата дружеството против писмо рег. № РИС25 – АП00 – 54 /9/ от 18.12.2025г. на главния архитект на район „Искър“ на Столична община, с което му е указано да заплати такса в размер на 111 832,50 лева съгласно чл. 64 ал. 1 т. 7д и приложение № 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община за издаването на разрешение за строеж за временен открит паркинг в имот на дружеството и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, тъй като по съществото си представлява отказ за издаване на разрешение за строеж, поради това, че неправилно е определена много висока такса за издаването на искания административен акт. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Главния архитект на Столична община /СО/ - район „Искър“, чрез процесуалния си представител юрк. Станчева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Частната жалба е основателна. За да постанови оспореното определение съставът на АССГ е приел, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване. Изложил е съображения, че писмото има само уведомителен характер, тъй като не поражда за жалбоподателя права и задължения, а има за цел да го уведоми какво следва да направи, за да може да бъде извършена исканата административна услуга. Приел е и че писмото не съдържа отказ за издаването на разрешение за строеж, тъй като такова волеизявление в него няма. По тези съображения е приел, че жалбата е недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Видно от първоинстаницонната жалба, по която е образувано делото, дружеството жалбоподател оспорва определения размер от 111 832,50 лева на таксата за издаване на поисканото разрешение за строеж за временен паркинг. Навежда съображения, че определеният размер на таксата по чл. 64 ал. 1 т. 7д и приложение № 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община е в противоречие с чл. 6 и чл. 7 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Т.е. от изложените в първоинстанционната жалба съображения и от петитума на същата е видно, че се иска да бъде отменена като незаконосъобразна определената такса за издаване на разрешение за строеж. В тази връзка оспорването е очертано в рамките на това правилно ли е определен размера на дължима по този закон такса или не. Съдът в оспореното определение не се е произнесъл по жалбата, с която е сезиран, а именно относно размера на определаната такса за издаване на разрешение за строеж, а се е произнесъл по искане, с каквото не е сезиран, тъй като никъде в първоинстанционната жалба не се оспорва и не се твърди, че оспореното писмо съдържа отказ за издаване на разрешение за строеж. Поради това оспореното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, според предмета на оспорване, очертан в петитума на същата, като именно с оглед на същия да направи преценка за допустимостта и основателността на оспорването. Предвид изложеното оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата съобразно очертаното оспорване в петитума й.Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение