Определение № 3979 от 21.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1528/2026 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “Р. Е. П.“ ЕООД, представлявано от управителя С. П., чрез адвокат П. П., срещу определение № 556/11.12.2025 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 262/2025 г., по чл. 248, ал. 1 ГПК. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност – твърди, че в срок е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК, пред въззивната инстанция. Уговореният хонорар е платен. Насрещната страна С. М. Б., не изразява становище. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Въззивният съд, в своето решение № 294 от 21.10.2025 г. по въззивно гр.д. № 262/2025 г., осъдил С. М. Б. да заплати на “Р. Е. П.“ ЕООД съдебноделоводни разноски във въззивното производство в размер на 2058 лева. С. М. Б. подал молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в тази му част, като твърди, че разноски за адвокат не следва да се присъждат, защото липсват доказателства, че такива са заплатени – представен е договор за правна защита без попълнени реквизити, липсва плащане, евентуално разноските трябва да бъдат намалени, като неправилно изчислени. С определение по чл. 248, ал. 1 ГПК въззивният съд изменил решението си в частта за разноските, като определил дължимата от ищеца на ответника сума в размер на 200 лв. За да постанови този резултат, окръжният съд намерил, че по делото е представен договор № 111857, като съдържанието му е нечетливо и не може да се направи извод, че е извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, установи следното: Търговското дружество е обжалвало решението на районния съд в частта, с която искът е уважен за сумата от 40 000 лв. Окръжният съд изменил частично съдебния акт на първата инстанция и присъдил обезщетение в размер на 30 000 лв., като отхвърлил иска за разликата до 40 000 лв. Следователно ответникът има право да получи част от сторените във въззивното производство съдебноделоводни разноски, съразмерно отхвърлената част от иска Представен е списък по чл. 80 ГПК, в който са посочени суми от 800 лв. – платена държавна такса и 2100 лв. платено адвокатско възнаграждение. По делото има доказателства, че страната е платила държавна такса за въззивното производство в посочения размер. В кориците на делото са приложени бледи фотокопия от пълномощно и договор за правна помощ № 111857, разпечатани от електронното досие по делото. Когато представен от страна документ е нечетлив, съдът е длъжен да й укаже да представи оригинал или четливо копие, като й даден срок за това, съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не го е сторил и така е допуснал процесуално нарушение, довело до неправилност на обжалваното определение. Пред настоящата инстанция страната е представила оригинала на договора (това е трябвало страната да стори още пред въззивната инстанция, защото договорът не е в електронна форма, а е снимка на хартиен оригинал, изпратена по електронна поща). Видно от договора в хартиения му оригинал, пришит към касационно гр.д. № 1529/2026 г. ВКС, страните са уговорили адвокатско възнаграждение за въззивно производство в размер на 2100 лв., които са платени. Следователно общият размер на сторените разноски от търговското дружество е 2900 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК има право да получи от насрещната страна възстановяване в размер на 725 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение