Определение № 547 от 06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 432/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Н. Г. М. като пълномощник на Г. Т. П. срещу разпореждане № 10946 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 1195/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с искане за отмяната му като неправилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното разпореждане на Пловдивския окръжен съд без уважение е оставена молбата на Г. Т. П. за удължаване на срока за отстраняване на нередовности на частна жалба вх. № 16430 от 14.07.2010 г. срещу разпореждане № 10129 от 29.06.2010 г., а частната жалба е върната. Така постановеният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила. Данните по делото сочат, че с разпореждане № 10129 от 29.06.2010 г. е върната частна жалба вх. № 212 от 05.01.2010 г. на Г. Т. П. /на л. 107 от въззивното дело/ срещу определение от 19.12.2009 г. по гр. д. № 1195/2009 г. на Пловдивския окръжен съд на л. 101 от делото /то има за предмет връщане на частна жалба вх. № 26664 от 20.11.2009 г. на л. 83 срещу разпореждане от 30.10.2009 г. за връщане на касационна жалба вх. № 19513 от 02.09.2009 г. срещу решението по гр. д. № 1195/2009 г., а не връщане на самата касационна жалба/. Частната жалба вх. № 16430 срещу разпореждане № 10129 от 29.06.2010 г. действително е била нередовна, тъй като съдържа само заявеното искане - да се отмени същото като неправилен съдебен акт и да се постанови друг, с който ВКС да задължи въззивния съд да процедира касационната жалба. Затова правилно въззивният съд с разпореждане № 10519 от 15.07.2010 г. дал указания на жалбоподателя да посочи в какво се състои порочността на обжалвания акт /чл. 260, т. 3 ГПК/, да внесе дължимата държавна такса и да представи документ за това /чл. 261, т. 4 ГПК/. С молба вх. № 17295 от 26.07.2010 г., когато е изтичал даденият от съда едноседмичен срок, жалбоподателят поискал продължаване на срока поне с три дни с оглед намаленото работно време на канцелариите. Посочено е, че има тотално объркване на номерацията на разпорежданията, определенията и прочее, постановявани по делото, а за да се изтъкнат пороците на обжалвания акт, следва да се борави с точни данни. В първия седмодневен срок делото било на доклад пет дни и така пълномощникът на жалбоподателя все още не бил успял да разбере дали има постановен акт на 19.12.2009 г. С оглед на тези данни, законосъобразно въззивният съд е приел, че молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК е неоснователна, тъй като не са посочени и доказани уважителни причини за продължаване на срока за отстраняване на указаните нередовности. Правилно е прието и, че частната жалба е останала нередовна. На 19.07.2010 г. на процесуалния представител на страната е връчено съобщение кои нередовности да бъдат отстранени. В дадения едноседмичен срок това не е сторено - не е посочено в какво се състои порочността на обжалваното определение и не е внесена дължимата държавна такса 15 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.