Определение № 3026 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 24/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на СИДП „Медико – дентален център професор А.“ ООД, представлявано от управителя Р.Б., чрез пълномощник адв. Б. Дякова от АК – Варна, срещу Определение № 12385/12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2447/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата против Заповед за налагане на санкции № РД-11-1492/9/30.09.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на РЗОК – Варна, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт П. Сотирова, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Намира първоинстанционното определение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на СИДП „Медико – дентален център професор А.“ ООД, представлявано от управителя Р. Б. срещу Заповед за налагане на санкции № РД-11-1492/9/ 30.09.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Варна. При преценка редовността на подадената жалбата, от първоинстанционния съд е установено, че не е внесена дължимата държавна такса в размер от 50 лева (петдесет лева). На жалбоподателя е било изпратено съобщение, получено на 28.10.2025 г. от регистратор Г. Т., като срокът за отстраняването на нередовността е изтекъл на 04.11.2025 г. Предвид обстоятелството, че дължимата държавна такса не е заплатена до момента на постановяване на първоинстанционното определение – 12.11.2025 г., съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК, поради което жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. С молба от 21.11.2025 г., адв. Б. Дякова, заявява, че на 28.10.2025 г. с молба вх. № 17552/28.10.2025 г. е внесена държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева), в която неправилно е посочен номер на адм. дело № 1475/2025 г. на Административен съд – Варна, вместо правилният номер на адм. дело № 2447/2025 г. на Административен съд – Варна. Развити са съображения, че по неправилно посоченото дело към момента на плащане на таксата такава не се е дължала, по него жалбата е заведена от друг – жалбоподател – дружество, собственост на същите физически лица, поради което се иска извършеното плащане да се приеме за внесена държавна такса по адм. дело № 2447/2025 г. на Административен съд – Варна. В отговор на горното искане, с Разпореждане № 12994/25.11.2025 г. по адм. дело № 2447/2025 г. на Административен съд – Варна е посочено, че производството по делото е прекратено с определение от 12.11.2025 г., поради което съдът не може да разпореди прехвърляне на държавната такса. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Административен съд – Варна изрично е указал на жалбоподателя извършването на конкретно процесуално действие, срокът за това и последиците при неизпълнение. В определения преклузивен срок, който изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК е изтекъл на 04.11.2025 г. (вторник, присъствен ден), жалбоподателят не е изпълнил разпореждането на съда. Изтичането на нормативно установения срок обуславя настъпване на процесуалната преклузия на възможността за отстраняване на нередовността на подадената жалба. По силата на чл. 101 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът е длъжен да указва на страните в какво се състои нередовността на извършено от страната процесуално действие, като поправеното в срок действие се смята за редовно от момента на извършването му. Разпоредбата зачита редовността на извършените действия, ако е спазен определеният от съда срок за това. Съгласно нормативното изискване съдът е длъжен да следи служебно за нередовността на процесуалното действие и може да го счете неизвършено само в хипотезата на предварително определен срок за отстраняване на недостатъка му, ведно с надлежни указания за това и при условие, че в този срок то не е било поправено. Според предписанието на чл. 64, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените от закона или определените от съда срокове, не се вземат предвид от съда, а биха представлявали основание за възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. В случая дори не е налице подобно действие, тъй като внасянето на държавна такса по друго дело не е равнозначно на изпълнение. След като указанията на съда са съобщени надлежно на страната и не са изпълнени в законоустановения срок, следва да се счита погасена самата възможност за извършване на процесуалното действие. Изпълнението на дадените с разпореждането указания – да се внесе дължимата за образуване на съдебното производство държавна такса и да се представи документ за това в указания от съда срок, е условие за редовност на процесуалното действие по оспорване, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Подобно процесуално поведение законът санкционира с неблагоприятни за адресата им процесуални последици, отричайки допустимостта на търсената съдебна защита. Отсъствието на редовно сезиране на съда по хипотеза изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Пропускането да се поправят порочни процесуални действия в срока, определен от закона, дава обоснованото правно очакване на другата страна за прекратяване на производството, при спазване на принципа за законност по чл. 4 и равнопоставеност по чл. 8 АПК. Законът не предвижда хипотеза, в която бездействието на страната може да бъде санирано. Предвид несвоевременното отстраняване на пропуските в жалбата е налице ненадлежно упражнено право на оспорване, обуславящо недопустимост на съдебното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице посочените в частната жалба отменителни основания. Първоинстанционното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. В тежест на частния жалбоподател СИДП „Медико – дентален център професор А.“ ООД следва да бъдат поставени, заявените от ответника – директора на РЗОК – Варна, разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 25а, ал.2 от Наредбата за правната помощ, съдът определя в размер на 40, 90 евро (четиридесет евро и деветдесет евроцента), равностойността на 80, 00 лева (осемдесет лева). В съответствие с разпоредбата на § 1, т. 6 ДР на АПК, правото на съдебни разноски се следва на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, поради което същите следва да бъдат заплатени на Националната здравноосигурителна каса. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК и чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,