Определение № 1548 от 02.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2272/2025 г.
ВКСI търговско отделение02.06.2026 г.докладчик Мария Бойчева
Диспозитив
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 433/ 13.02.2026 г. по т.д. № 2272/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., в частта за разноските, като: ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ОБЩИНА К., с адрес: [населено място], [улица], да заплати на “СТИЛМЕД - СА” Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 7, сумата от 5 010 евро (пет хиляди и десет евро) с ДДС - разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 4500/06.03.2026 г., с пощенско клеймо от 05.03.2026 г., подадена от ответника по касация “СТИЛМЕД - СА” Е., ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на определение № 433/13.02.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 5 010 евро с ДДС, която сума, според страната, е с левова равностойност от 9 800 лева с ДДС. В дадения срок касаторът ОБЩИНА К. не изразява становище по направеното искане. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата е допустима – депозирана е от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 288 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 433/13.02.2026 г. по т.д. № 2272/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 233/17.07.2025 г. по в.т.д. № 259/2025 г. по описа на Апелативен съд – П.. С оглед на това ответникът по касация има право на разноски в настоящото производство, в какъвто смисъл е заявено искане в подадения отговор на касационната жалба. Към същия са приобщени доказателства за извършване на претендираните разноски. В приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 03.11.2025 г. е удостоверено, че адвокатското възнаграждение от 9 800 лева с ДДС е платено в брой. При тези данни и при липса на изразено становище от страна на касатора настоящият състав намира, че искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено и да бъде допълнено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като в полза на ответника по касация се присъди адвокатско възнаграждение в претендирания размер 5 010 евро, въпреки че съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ равностойността на 9 800 лева възлиза на 5 010,66 евро. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,