Определение № 6894 от 05.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4466/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Калцит“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Сливница, чрез адвокат Райчев, срещу определение № 3553 от 04.04.2024 г., постановено по адм. дело № 12260/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). При изложени доводи за неговата недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон се иска обезсилването му като недопустимо, а в условията на евентуалност отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Министерство на иновациите и растежа в писмен отговор чрез гл. експерт Г. взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по предявения от "Калцит" ЕООД срещу Министерство на иновациите и растежа осъдителен иск за сумата от 1 460 775 лева – безвъзмездна финансова помощ, дължима се съгласно чл. 2, т. 2. 1 от АДПБФП № BG16 RFOP002-3. 001 от 24.11.2017 г., основан на чл. 19ж, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 62, ал. 1 изр. второ от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), както и на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите иск за сума в размер на 652 622, 85 лева, законна лихва върху главницата за периода 17.10.2019 г. (датата, на която управляващият орган е следвало да извърши окончателно плащане към бенефициера) до предявяване на иска, както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на претендираната главница. Установено е по делото, че "Калцит" ЕООД е бенефициент по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна помoщ (АДПБФП) № BG16 RFOP002-3.001, сключен на 24.11.2017 г. между дружеството и министерство на икономиката, в чиято структура е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност, определена за Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 за изпълнение на проект "Повишаване на енергийната ефективност на "Калцит" ЕООД". Съгласно чл. 2, т. 2. 1 от договора, ръководителят на УО се задължава след изпълнение на проекта да предостави на бенефициента "Калцит" ЕООД безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 1 499 385 лева, при обща стойност на проекта 3 397 148 лв. Ищецът е предявил искане за плащане от 19.07.2019 г., като с решение от 10.12.2019 г. ръководителят на управляващия орган (УО) е определил финансова корекция в размер на 1 460 775 лева, съставляваща 100% от представената финансова подкрепа. Това решение е отменено с Решение от 29.07.2021 г., постановено по адм. дело № 4705/2021 по описа на ВАС. Съответно с Решение № 4283 от 02.04.2021 г., постановено по адм. дело № 13258/2020 г. по описа на ВАС съдът е отменил и Решение № РД-16-49/17.01.2020 г. на ръководителя на УО на ОП "ИК" 2014-2020. Въз основа на влезлите в сила съдебни решения на 19.08.2021 г. „Калцит“ ЕООД отправя искане за окончателно плащане по договора за сума в размер на 1 499 169 лева съгласно подаденото вече такова на 19.07.2019 г. С решение от 17.11.2022 г. на ръководителя на УО е приключена нередност с национален идентификационен номер ОПИК 20/19/ЕФРР/196. Издадено е Решение № РД-02-16-1230/12.05.2023 г. на ръководителя на УО на ОП“ИК“ 2014-2020, с което е отказано верифицирането на разходи в общ размер на 3 397 660 лв., от които 1 499 169 лв. БФП по сключения административен договор. Не се оспорва от частния жалбоподател, че това решение не е оспорено и е влязло в сила. С обжалваното определение Административен съд – София-град е върнал исковата молба на „Калцит“ ЕООД, гр. Сливница срещу Министерство на икономиката и растежа и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че предявеният осъдителен иск за заплащане на задължение по административен договор е процесуално недопустим. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице влязъл в сила административен акт, с който е отказано верифицирането на исковата претенция, проектът, за изпълнението на който договорът е сключен е приключен а самият договор следва да се счита за прекратен, поради което е недопустимо образуването на производство по чл. 19ж АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалвания съдебен акт. неучастието на прокурор в проведеното по делото съдебно заседание не основава такава. Съгласно разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 и ал. 2 АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд по реда на дял трети. Според разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК на административните съдилища са подведомствени и делата по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. При установеното по делото АССГ обосновано е приел, че правоотношенията по сключения АДПБФП са се развили по реда на ЗУСЕФСУ. Специалният закон предвижда исканията за плащания по този административен договор да се предявяват пред административен орган, в случая ръководителя на УО на ОП“ИК“ 2014-2020, като му възлага компетентност за решаване на въпроса по същество в производство по верифициране – чл. 60 и сл. ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗУСЕФСУ, управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента, а според чл. 62, ал. 1 от с.з. междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Верифицирането (одобряването) на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проекта е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Законът не предвижда алтернатива за бенефициера да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира право на защита пред съд срещу административните актове, постановени в производство по верифициране. Нормата на чл. 64, ал. 4 ЗУСЕФСУ изрично регламентира оспорването пред съд по реда на АПК на отказа за верифициране на разходите, включени в искане за плащане. Бездействието на бенефициера своевременно да оспори отказ по реда на чл. 145 и сл. АПК не може да бъде преодоляно чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК за същата сума, поради което съдът правилно е счел предявеният иск за недопустим. Обжалването на отказа за верификация не е само допълнителна възможност за бенефициента, от която той може да не се възползва, както се твърди в частната жалба, при изрично предвидения в специалния закон ред за установяване на предпоставките за плащане по сключения административен договор. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че съдът е върнал една редовна искова молба. ЗУСЕФСУ предвижда допълнителна процесуална предпоставка, наличие на влязъл в сила административен акт, установяващ вземането на бенефициера по договора, на какъвто акт ищецът не основава претенцията си. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да му бъде присъдено такова в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение