Определение № 271 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. Д. П. против решение № 260974 от 17.03.2022 г. на Софийски градски съд, постановено по възз. гр. д. № 5012/2021 г., с което е обезсилено решение № 20070130 от 17.03.2021 г., постановено по гр.д. № 4062 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд и делото е върнато на районния съд за ново разглеждане. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение на СГС съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване – очевидна неправилност. В писмен отговор ответницата Н. Х. С., чрез адв. З. Н., оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Софийски градски съд да не бъде допускано. Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия, по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Като подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд, касационната жалба е допустима. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че са налице основания за обезсилване решението на районния съд като постановено срещу ответник, който не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 216, ал. 2 от Закона за МВР, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност пред увредените граждани, щом са причинили вредите по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения, като в тези случаи надлежен ответник, посочен от закона е държавата. Съдът е посочил, че в чл. 216, ал. 3 от ЗМВР са уредени три хипотези, при които искът за обезщетение може да бъде предявен направо срещу служителите по общия ред на ЗЗД: ако вредите са причинени умишлено; ако са причинени в резултат на престъпление или ако са причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения. В случая ищецът търси обезщетение за неимуществени вреди от конкретни виновни действия и бездействия на ответника, извършени при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Ищецът не е конкретизирал формата на вината, не твърди деянията да са извършени умишлено и от посочените в обстоятелствената част на исковата молба факти не може да се изведе такова твърдение. Твърдените увреждащи деяния на ответника представляват виновно неизпълнение на служебни задължения, което не може да бъде квалифицирано като престъпно или умишлено и не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 216, ал. 3 от ЗМВР. Направен е извод, че искът е предявен против ненадлежен ответник, поради което и в съответствие с разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС първоинстанционният съд е следвало да даде изрични указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК за наличие на противоречие между обстоятелствена част и посочен ответник, поради което и обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за даване на указания за отстраняване нередовността на исковата молба, с оглед конституирането на надлежен ответник по предявения иск. Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на соченото от касатора основание чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК- поради очевидна неправилност. Такава е налице, когато неправилността на решението може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с доказателствата по делото. В случая очевидната неправилност се отнася до приложението разпоредбата на чл. 270, ал.3 ГПК, уреждаща хипотезите, при които първоинстанционното решение подлежи на обезсилване и приетото от въззивния съд, че констатираната от него нередовност на исковата молба е основание за обезсилване решението на районния съд. Указания за заплащане на държавна такса не следва да се дават, защото касаторът е освободен от заплащане на държавна такса. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,