Определение № 6234 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5089/2026 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236а, във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. М., чрез особения си представител адв. В.Жечева, против определение №12698 от 31.03.2026г., постановено по адм. дело №4517/2025г. на Административен съд – София-град. В частната жалба следва да се приеме, че се съдържат доводи, обосноваващи неправилност на обжалваното определение, поради което може да се приеме, че е заявено искане за отмяна на обжалваното определение и възстановяване на срока за подаване на частната жалба. Ответната страна – Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд в производство по чл. 213а, ал.2 вр. с чл. 215, т. 3 от АПК и вр. с чл. 161 АПК е оставил без разглеждане като недопустима – просрочена касационната жалба вх. №8836 от 13.03.2026г. на А. А. М. чрез адв. Жечева срещу решение №19570 от 09.06.2025г. по адм. дело №4517/2025г. С втори диспозитив е отхвърлено като неоснователно искането на А. А. М. чрез адв. Жечева за възстановяване на срока за обжалване на решението. За да постанови този резултат, решаващия състав е приел, че на основание чл. 213а, ал.2 вр. с чл. 215, т. 3 от АПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима поради просрочие. Съдът е приел за неоснователно искането за възстановяване на срока, тъй като е приел, че не са налице уважителни причини който са попречили на адв. Жечева да подаде своевременно жалбата. Приел е, че е налице незаинтересованост, както и че неподаването над 6 месеца на жалба и депозирането й с твърдения за пропуснат срок с искане за възстановяването му е злоупотреба с право. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Правилно съдът е приел, че касационната жалба е подадена извън преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. В случая този факт не е спорен по делото и поради това е поискано и възстановяване на срока за обжалване с твърдения, че е заминала в провинцията за да празнувала рожден ден, касационната жалба е била написана в срок и е била изпратена по имейл, но поради технически проблем с интернет кабела свързващ лаптопа с устройството на телевизора е довела до неподаване на касационната жалба, а пропускът е установен месеци по – късно. Настоящият състав счита, че при проявена в достатъчна степен процесуална активност, жалбоподателя е бил в състояние да упражни правото си на жалба своевременно, респективно- не е било възпрепятствано в хипотезата на чл. 161, ал. 1 АПК. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "особени непредвидени обстоятелства". Оставил е на съда във всеки конкретен случай да прецени налице ли са такива. Несъмнено, обаче, според установената съдебна практика, непредвидените обстоятелства трябва да са обстоятелства извън обичайните, нормално очакваните и поради това се явяват непредвидими. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи процесуалното действие, да не е в състояние да ги преодолее. Трябва също така да са особени, т. е. различни от обикновените, да не са рутинни, както и трябва обективно да са попречили на страната да изпълни в срок процесуалното действие. Напълно се споделят изводите на съда, че адв. Жечева не сочи уважителни причини попречили да депозира своевременно касационната жалба, а е налице незаинтересованост от нейна страна с оглед. Също така правилно административният съд е приел, че искането за възстановяването на пропуснатия срок представлява злоупотреба с право. Тук е мястото да се посочи, че твърдяната техническа неизправност, изразяващ се в проблем с интернет кабела, свързващ лаптопа с устройството на телевизора не може да се квалифицира като "особени непредвидени обстоятелства", а освен това тази неизправност не е и доказана по надлежен начин.Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, които да се явят обективна пречка за жалбоподателя да упражни правото си да депозира касационната жалба в предвидения от закона срок. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,