Определение № 422 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2507/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 7 136/22.11.2012 г. на регистратурата на ПзОС от И. Д. Б. от [населено място] срещу разпореждане № 2 373 от 07.11.2012 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което се връща постъпилата от същия въззивна жалба против решение № 644 от 19.07.2012 г. на ПзРС, постановено по гр. д. № 5 449/2011 г. и се прекратява производството по в. гр. д. № 887/2012 г., поради неизпълнение на дадените от съда указания. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С атакуваното в настоящото производство разпореждане, Пазарджишкият окръжен съд е върнал подадената от частния жалбоподател въззивна жалба, поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатирани нередовности на същата – внасяне на дължимата държавна такса в размер на 221,86 лв. по сметка на ПзОС. Обжалваното разпореждане е правилно. С решение № 644 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 5 449/2011 г. ПзРС се е произнесъл по предявения от [фирма] [населено място] срещу И. Д. Б. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК. Недоволен от постановения съдебен акт ответникът (жалблоподател в настоящото производство) е депозирал въззивна жалба, с искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса, поради затрудненото му финансово състояние. С разпореждане № 2 184/17.10.2012 г. въззивната жалба е оставена без движение, с указания да се внесе държавна такса в размер на 221,86 лв. и се оставя без уважение искането на Б. за освобождаване от държавна такса, тъй като същият не е представил писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че няма достатъчно средства. Препис от това разпореждане е получено лично от жалбоподателя на 18.10.2012 г. и няма данни, че е обжалвал отказа на съда за освобождаването му от държавната такса. Срокът за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба е изтекъл на 25.10.2012 г. – присъствен ден – четвъртък. Видно от данните по делото, жалбоподателят не е представил платежен документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване.Това налага извода, че дадените указания не са изпълнени, с оглед на което правилно ОС [населено място] е приложил разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и е върнал подадената въззивна жалба на подателя й. При тези фактически данни, разпореждане № 2 373 от 07.11.2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. 887/2012 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение