Определение № 8784 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8843/2025 г.

Производството е по чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. А. М. срещу разпореждане № 6326 от 11.06.2025 г. по адм.д. № 498/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане касационната жалба., подадена от Д. А. М., срещу решение № 5853/29.05.2025 г. по адм.д. № 498/2025 г. на Административен съд – Варна. Счита определението за неправилно, тъй като според жалбоподателя чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не изключвало правото на касационно обжалване. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, съдът е изложил, че предмет на съдебното производство по адм.д. № 498/2025 г. е заповед № 25-0436-000031/07.02.2025 г. на началник Сектор към ОДМВР – Варна, РУ 02 – Варна за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, решението по което съгласно чл.172, ал.5, изр.2 ЗДвП не подлежи на обжалване и това е изрично указано в решение № 5853/29.05.2025 г. по адм.д. № 498/2025 г. Съдебният акт е правилен. Както е посочил съдът, съгласно чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, обжалването на заповедите по ал.1 – за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“ и 7 ЗДвП, се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване. В случая административният съд е постановил решение по жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, която попада в хипотезата на чл.172, ал.5 от ЗДвП, поради което решението на административния съд не подлежи на обжалване, съгласно изричната разпоредба на закона Според чл.213а, ал.2 АПК, касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл.215, какъвто акт е постановен от административния съд. Тъй като касационното обжалване е недопустимо, неотносими са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение