Решение № 3159 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11821/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (/АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, против Решение № 34863 от 24.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7805/2025 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, в частта с което е отменено негово решение № 3891/10.07.2025г. за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на М. С. С. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молба на сирийския гражданин за предоставяне на хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му в обжалваната част. Касаторът се представлява от юрисконсулт Хичовски. Ответната страна - М. С. С. в писмено становище и в съдебно заседание лично оспорва касационата жалба и моли решението на АССГ в обжалваната част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспорената в настоящото производство част от решението на АССГ е отменено по жалба на М. С. С., гражданин на Сирия, Решение № 3891/10.07.2025 г., издадено от председател на ДАБ при МС на РБ в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца и преписката в тази част е върната на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на М. С. С. против административния акт с постановен отказ за предоставяне на бежански статут, съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е било Решение № 3891/10.07.2025 г. на председателя на ДАБ при МС на РБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. С. С. е напуснал нелегално Сирия през м. Януари 2025, нелегално преминал в Република Турция, където е престоял четири дни, а от там нелегално влязъл на територията на Република България – 15.01.2025г. Заявил е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия, нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия, не е бил член на религиозна организация и общност. Твърдял е, че не е членувал в политически партии и организации, и не е бил жертва на насилие. Не е бил член на въоръжена групировка, не е имал проблеми с армията и полицията в Сирия. Посочил е, че в Сирия постоянно се появяват нови групировки и не може да се живее спокойно. Заявява, че и двете страни искат да го вземат да се сражава за тях. В Сирия останали да живеят родителите му, един брат и четири сестри. Посочил е, че е учил до пети клас, в държавата си по произход е работил като фризьор. Напускането на Сирия обосновава с несигурността предвид водените военни действия и лошия живот. Не желае да се върне в Сирия, изпитва страх да не му се случи нещо. Посочил е, че е бил уведомен, че подлежи на военна служба, тъй като е достигнал необходимата възраст за казармата. С оспореното пред касационната инстанция решение, АССГ е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан статут на бежанец, но приемайки наличието на материалноправната предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е отменил административния акт в частта, с която е отказан хуманитарен статут като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденеца за международна закрила, в тази й част, съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да достигне до извода за материалноправна незаконосъобразност на Решение № 3891/10.07.2025г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказан хуманитарен статут на М. С. С., първоинстанционният съд се е позовал на справката за актуалната обстановка в Сирия изготвена към 30.09.2025г., от която се установявало, че в различни територии на страната действат бунтовнически сили и ислямистки групировки. Според АССГ административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, която предвижда, че хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Позовавайки се на Решение на Съда на ЕС от 04.10.2024г. по дело С-406/22, АССГ е приел, че органът е постановил неправилно решение, доколкото се приема, че чужденецът може да се завърне в определени части на държавата по произход, в които не се констатират военни действия. Решаващият съд е посочил, че чл. 37 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013г. не дава възможност държавите членки да определят като сигурна страна на произход само частта от територията на съответната трета страна, в която тези критерии са изпълнени. Настоящият касационен състав намира решението в обжалваната му част за валидно и допустимо, но за неправилно. Върховен административен съд не споделя формираните от първоинстанционния съд изводи за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 5 от ЗУБ, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут на сирийския гражданин, включително и изводите за приложимостта на решение на Съда на ЕС от 04.10.2024 г. по дело С-406/22. Съображенията в тази насока са следните: Изложените от първоинстанционния съд доводи не кореспондират с данните от приложените по делото справки относно Сирийска арабска република, включително и с тези представени пред касационната инстанция справки с вх. № МД-02-528/30.09.2025 г. и вх. № МД-02-572/27.10.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС на РБ, както и с общоизвестните факти за политическото и обществено положение в тази държава, настъпило след свалянето от власт в началото на м. декември 2024г. на президента Башар ал Асад. Налице е смесване на понятията „сигурна държава“ и „липса на риск чужденецът да понесе тежки посегателства“. В случая административният орган не е приел, че Сирия или части от Сирия представляват "Сигурна държава по произход" по см. на § 1, т. 8 от ДР на ЗУБ. Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ определя, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по горецитираната норма предполага установяването в административното производство, а впоследствие и пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. От друга страна хипотезата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ дава възможност да се откаже предоставяне на хуманитарен статут, тъй като са налице данни за съществуването на спокойни региони в Сирия, където чужденецът би могъл да се установи и където не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства. В случая не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Противно на изводите на АССГ, настоящият касационен състав намира за правилни изложените в административния акт изводи за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне на лицето на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая следва да се отчете постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния орган анализ на предоставената от М. С. С. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Безспорно този извод е подкрепен от данните, дадени със справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС на РБ, на които се е позовал административният орган, включително и информацията представена по делото от ВКБООН. В подкрепа на изводите си, първоинстанционният съд не е анализирал детайлно информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, поради което е формирал неправилен извод, че се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. От представените пред касационната инстанция справки с вх. № МД-02-528/30.09.2025г. и вх. № МД-02-572/27.10.2025г., включително и от тези представени пред първата съдебна инстанация се установява, че на 03.09.2025г. сирийското Министерство на правосъдието обявява, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, регистрирани в системата за търсене. За първи път от 14 години насам Сирия отново изнася легално суров петрол и около 600 000 барела петрол са напуснали пристанището Тартус на 01.09.2025г. На 25.08.2025г. Министерство на финансите на САЩ официално премахва Сирия от санкционните разпоредби на Кодекса на федералните разпоредби и от тогава международната търговия в страната е възобновена. На 05.09.2025г. в присъствие на президента Ахмед ал Шараа, е създаден Сирийски фонд за развитие. Фондът е финансиран главно от дарения от частния сектор и сирийски граждани в Сирия и в чужбина, и е предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Заявено е, че фондът ще се съсредоточи върху регионите, най-засегнати от конфликта и по-специално – Идлиб, Алепо, Дейр Ал Зор, Хомс и Провинция Дамаск. ВКБООН продължава да подкрепя завръщането на сирийските бежанци в техните райони на произход – общият брой на завърналите се бежанци от 08.12.2024г. до момента достига на 1 208 802 души. В изявление от 17.11.2025г. на МВФ се обявява ангажимент за възстановяване на сирийската икономика. В началото на юни 2025 г. сирийски военни представители са заявили, че Министерство на отбраната е набрало 100 000 от планираните 200 000 доброволци, които да се присъединят към новата сирийска армия. Според съобщенията, новата армия се състои главно от членове на „Хаят Тахрир ал Шам“ и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Установява се още, че през м. февруари 2025г., президентът на сирийското правителство Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчитан на доброволно набиране на войници. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От тях се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите в касационното производство справки относно актуалното положение в страната. Налице са и убедителни съобщения за премахване от преходната администрация в Сирия на задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. Самата наборна военна служба е легитимно право на държавата и като цяло не би отговаряла на изискването на чл. 9 от Директива 2011/95/ЕС. При тези данни от представените по делото справки за актуалната ситуация в Сирия, необосновано от страна на АССГ е заключено, че към датата на разглеждане на молбата за закрила са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, респективно, че в случая е относимо решение на Съда на ЕС от 04.10.2024 г. по дело С-406/22, поради което неправилно е прието, че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Факт е, че касаторът е напуснал територията на Сирия преди падането на режима на Башар Асад, а решението на административния орган следва по време промяната в управлението на страната. Към настоящия момент не се доказва спрямо личността на молителя да е налице безогледно насилие и съществува заплаха за здравето и живота му именно поради настоящото управление, включително и такова проявено към неговите близки, които продължават да живеят там. Няма доказателства, които да обосновават реална опасност за живота и личността му, вследствие на събития, настъпили след като е напуснал държавата си по произход. В случая не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад да променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, видимите тенденции за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Завръщането на хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, възстановяването на международните отношения от новата власт, заявената воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя, заявката за свалянето на санкциите, подпомагане на процеса на безопасно връщане на бежанците в родината им от ЕС, сочат намерения за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. Следва да се има предвид, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи /в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07./ Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на чужденеца за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В процесния случай тези критерии безспорно не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 от ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Следователно, налага се извод, че не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, включително и че към чужденеца е приложима нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа „non refoulment“ /забрана за връщане/, установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат факти и обстоятелства, които да водят до извода, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение /в този смисъл Решение № 6437/13.06.2025 г., постановено по административно дело № 1825/2025г. по описа на ВАС, Решение № 4687/08.05.2025г., постановено по административно дело № 658/2025 г. по описа на ВАС, Решение № 5638/29.05.2025г., постановено по административно дело № 2496/2025г. по описа на ВАС и др./ По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора – за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение