Определение № 50041 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2486/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Обжалвано е било решение от 17.02.2022г. по в.гр.д. № 462/2021 г. на АС – Велико Търново, с което е уважен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД. С определение от 30.01.2023г. по гр.д. № 2486/2022 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение. С молба от 31.01.2023 г. жалбоподателите С. Р. Т. и С. Р. Т. чрез адв. Д. Р. от АК - Русе са поискали бъде изменен диспозитива на определението от 30.01.2023г. по гр.д. № 2486/2022 г. по описа на ВКС и присъдените разноски да бъдат намалени тъй като същите били прекомерни. Върховният касационен съд, като направи преценка на донните по делото приема следното: С определение от 30.01.2023г по гр.д. № 2486/2022 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване по касационна жалба на С. Т. и С. Т. решение от 17.02.2022г. по в.гр.д. № 462/2021 г. на АС – Велико Търново и жалбоподателите са осъдени да заплатят на М. Т. сумата от 5000 лв., представляваща направените по делото разноски. Производството по делото е образувано по предявен от М. Г. Т. иск срещу С. Р. Т. и С. Р. Т. за развалянето на договор за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 37, т. VII от 25.10.2019 г. на нотариус с рег. № 629 на НК, с район на действие РС – Русе, с който Н. Н. е прехвърлила на С. Т. следния недвижим имот: жилище/апартамент/, с идентификатор 63427.2.4959.1.15, намиращ се в [населено място], и срещу задължението последната да дава грижа и полага грижи за нея докато е жива като ѝ осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, като цената на иска, определена при условията на чл.69, ал.1, т.4 ГПК е 66 160лева. Преценката за основателността на искането за намаляване на присъдените в полза на М. Т. разноски за процесуално представителство пред ВКС следва да бъде извършена въз основа на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 / редакция към Дв.в. бр.41/2017г. действувала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие/ и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в конкретния случай минималния размер на адвокатсктото възнаграждение е 1886,10 лева. В случая обаче следва да бъде взето предвид обстоятелството, че предмет на производството е иск, който се отличава с правна сложност и с оглед обема на събраните доказателства е налице и фактическа сложност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Следва да бъде взето предвид и обстоятелство, че в изложението към подадената касационна жалба са поставени шест въпроса, по които ответникът по касационна жалба чрез своя процесуален представител е изразил становище в отговора като е посочил и съдебна практика в подкрепа на поддържаната теза, т. е. с правна сложност се отличава и производството по допускане на касационното обжалване. Както приема ВКС в своята практика, основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не е несъразмерност, а прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Приема се, че разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер само ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска ( определение № 337/06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2587/2017 г. на IV г. о. на ВКС). Ето защо настоящият състав намира, че фактическата и правна сложност на делото с оглед посочените по-горе негови особености, не е под средната за такъв тип дела и уговореното и заплатено от М. Т. адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено поради прекомерност, но не следва да бъде намалено до минималния размер, а до ½ от заплатеното такова - 2500лева. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение