Решение № 7138 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 536/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА „ДРВВЗ“), подадена чрез пълномощника гл. юрисконсулт Бишурова, против решение № 12272/10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1236/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196/28.04.2022 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на основание чл. 12 и чл. 23 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) на „Солвей Соди“ АД е разпоредено за едногодишен период, считано от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г., да създаде и съхранява, респ. организира и финансира за своя сметка и със свои средства нива на запаси от котелно гориво за извънредни ситуации по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН в размер на 53 422,256 тона (петдесет и три хиляди четиристотин двадесет и два тона и двеста петдесет и шест килограма) и са присъдени съдебни разноски по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени аргументи се иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено разпореждането на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Ответникът - "Солвей Соди" АД, чрез пълномощника адвокат Константинова, в писмен отговор, в съдебно заседание и представени писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 449,24 евро, съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд - Варна е разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196/28.04.2022 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на основание чл. 12 и чл. 23 от ЗЗНН на „Солвей Соди“ АД, е разпоредено за едногодишен период, считано от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. да създаде и съхранява, респ. организира и финансира за своя сметка и със свои средства нива на запаси от котелно гориво за извънредни ситуации по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН в размер на 53 422,256 тона (петдесет и три хиляди четиристотин двадесет и два тона и двеста петдесет и шест килограма). От фактическа страна по делото е установено, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. „Солвей Соди” АД е осъществило внос на нефтен кокс в размер на 295 843,939 тона. Това обстоятелство е установено от административния орган чрез данните в подадена от дружеството справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН с peг. № Е-125/08.02.2022 г., в която е декларирало внос за 2021 г. в количество от 295 844 тона. Съгласно постъпила информация по реда на чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН от Агенция „Митници“ с вх. № СП-4/03.02.2022 г. по описа на ДА „ДРВВЗ“, „Солвей Соди” АД е осъществило внос на нефтен кокс в размер на 295 843,939 тона. На основание чл. 7, ал. 1, т. 11 и чл. 12, ал. 4 от ЗЗНН и заповед № РД-ГМ-17/22.03.2022 г. на директора на Териториална дирекция „Държавен резерв" (ТД „ДР“) - Варна, с оглед коректното определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации на „Солвей Соди” АД, е извършена извънпланова проверка по реда на чл. 12, ал. 4, изр. второ от ЗЗНН. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № ГМ-17/23.03.2022 г. В него проверяващата комисия, след преглед на изпратени от „Солвей Соди” АД документи, удостоверяващи извършения внос на нефтен кокс, е констатирала, че за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. „Солвей Соди” АД е осъществило внос на нефтен кокс в размер на 295 843,939 тона, а разликата от 61 кг. в двата източника на информация (справка-декларация и Агенция „Митници“) се дължи на попълване на количествата в справката декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН като цяло число. Представена е информация по реда на чл. 4, ал. 2 и ал. 3, ал. 5, т. 2 от ЗЗНН от Агенция „Митници” и от Национален статистически институт, както и обстоятелствата по чл. 12, ал. 4 и чл. 14 от ЗЗНН. Приложена е докладна записка № 2532/21.04.2022 г., в която се съдържат данни относно изчисления общ нетен внос и вътрешнообщностни пристигания (ВОП) на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива в равностойност на нефт, респективно среднодневен нетен внос и ВОП; изчисленото общо потребление по видове нефтопродукти за предходната календарна година в равностойност на нефт, респективно среднодневно потребление; общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП и общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 61 дни среднодневно потребление; общите нива на запаси, изчислени по двата метода, ведно с направен анализ на това, коя е по-голямата от двете величини, съответно мотиви за това защо нивата на ЗИС са определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 14 от ЗЗНН. По делото е приложена „Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт” (Методиката), утвърдена със заповед № РД-10-214/04.08.2020 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“, по която са изчислени нивата на ЗИС и която е публикувана на интернет страницата на агенцията. Представено е общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА „ДРВВЗ“ за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН, което е утвърдено от председателя на ДА „ДРВВЗ“, в което фигурират 239 лица, които са задължени за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации. Посочено е, че изчисляването на общото ниво на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН за всички задължени лица е съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗЗНН, по формула 5 от Методиката, като във фактическите основания на горецитираното разпореждане е посочена информацията по реда на чл. 4, ал. 5, т. 2, б. „а“ - изчисления от НСИ за 2021 г. нетен внос и ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 през 2021 г. и тежки горива - 4 634 842,029 тона, респ. среднодневния нетен внос и ВОП се получава, като годишния се разделя на броя дни на годината, съответно общото ниво на ЗИС, обезпечаващи 60 дни, за всички задължени лица е 761 891,820 тона. Изчисляване на индивидуалното ниво на ЗИС на „Солвей Соди” АД е съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, по формула 6 от Методиката, като процента на дела на участието на дружеството спрямо общото участие на всички задължени лица - 4 543 395,855 тона, в общия нетен внос и ВОП е 7,011790194 % от 761 891,820 тона, което е равно на 53 422,256 тона, индивидуален запас за извънредни ситуации. С молба № 17807/29.11.2022 г. от ответника е представено писмо-отговор от председателя на ДА „ДРВВЗ“ с вх. № 4488/28.11.2022 г. по описа на ТД „ДР“ - Варна. Приложените към последното доказателства са приети в открито съдебно заседание на 06.12.2022 г. Видно от Справка за свободна съдова вместимост, данните в която са обобщени от държавен експерт в отдел „Горива и масла“ към ДА „ДРВВЗ“, към 01.07.2022 г. съхранителите със складове, регистрирани по чл. 38 от ЗЗНН, са разполагали със свободни вместимости за ЗИС от котелно гориво в размер на 58 438 тона, за гориво за дизелови двигатели - 372 981,739 тона, за автомобилен бензин - 127 124,483 тона. Данните в справката са обобщени на база писма от териториалните дирекции до Централно управление на Агенцията, които писма, от своя страна, са изготвени на база постъпила в териториалната дирекция информация от съхранителите, попадащи в нейния териториален обхват. По преписката е приложена заповед № РД-10-150/29.05.2017 г., с която председателят на ДА „ДРВВЗ“ е делегирал на заместник-председателя на ДА „ДРВВЗ“ правомощия по ЗЗНН, ЗЗМФОЩПЗН, ЗДРВВЗ и УП. Агенцията разяснява направените изчисления за определяне на задължението за запаси на „Солвей Соди” АД по разпореждането с разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН - пропорционално на участието на „Солвей Соди" АД спрямо общото участие на всички задължени лица в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания (ВОП) на територията на страната през предходната календарна година, (т.е. индивидуално участие спрямо общо участие), където осъщественият от дружеството внос на нефтен кокс (енергиен продукт по приложение А, глава 3.4 от Регламент № 1099/2008) през 2021 г. и наличностите в началото и в края на годината са известни от подадената от „Солвей Соди” АД справка - декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН и извършената от ДА „ДРВВЗ“ проверка по нея (внос/ВОП от 295 843,939 тона нефтен кокс + наличности/склад към 01.01.2021 г. от 18 987 тона нефтен кокс минус наличности/склад към 31.12.2021 г. от 15 701 тона нефтен кокс, преобразувани в нефтен еквивалент х 1,065, т.е. индивидуално участие на „Солвей Соди" АД е 318 573,385 тона). Посочено е, че общото ниво на ЗИС за страната се получава от докладвания от НСИ нетен внос/ВОП за 2021 г. (4 634 842,029 тона), съответно среднодневен нетен внос, получен чрез разделянето на годишния внос на броя дни в годината (т.е. 4 634 842,029 т.: 365 = 12 698,197 т.), и съответно общо за задължените лица ниво на ЗИС за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г., равняващо се на 60-дневен среднодневен внос (12 698,197 т. х 60 дни) и възлизащо на 761 891,820 тона. Изчисляване на индивидуалното ниво на ЗИС на „Солвей Соди" АД е съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, по формула 6 от Методиката, като процента на дела на участието на дружеството спрямо общото участие на всички задължени лица - 4 543 395,855 тона. По делото са изготвени и приети три съдебно-счетоводни експертизи (ССчЕ). За да отмени оспореното пред него разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196/28.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА „ДРВВЗ“ административният съд е приел, че същото е мотивирано, но изпълнението му е незаконосъобразно. Съдът е приел, че определеното ниво на запаси на дружеството, съответства на нормативните изисквания и на Методиката и правилно е определен вида на нефтопродукта, който дружеството следва да създаде и съхранява – котелни горива. Съдът намира, че посочените от административния орган начини за намаляване на неблагоприятните последици от обжалваното разпореждане по реда на чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗНН са допустими и предвидени в закона, но приложението им също е свързано със значителни разходи по заплащането на тези услуги. Според съда от приетите по делото писмени доказателства, представени с молба № 9572/09.06.2025 г., се установява, че общите количества по сключените договори, с които е договорено делегирането на 196 тона дизел и 290 тона котелни горива, са несъизмерими с определените на „Солвей Соди” АД над 53 хиляди тона. Относно представените с молба № 16034/ 06.10.2025 г. договори за делегиране в ЕС съдът е посочил, че дружествата, които са страни по тях, имат нужния опит и контакти на международните пазари, от проведената кореспонденция между „Солвей Соди” АД и BP/British Petroleum и Connect Oil се вижда, че не може да му бъде предложено количество за делегиране в ЕС, а делегирането в ЕС на до 50% е и без значение, след като за остатъка няма предлагане в страната. Съдът е счел, че изпълнението на задължението е несъразмерно с оглед невъзможността за „препродажба на запаси в срока на задължително съхранение“. Наложените задължения за ЗИС водят до генериране на огромни разходи, несвързани с основната дейност на дружеството, без възможност за реализиране на печалба. Отчетено е, че дружеството би могло да се възползва от възможността да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите на други държави-членки на Европейския съюз по реда на 18, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗНН, но в случая делегирането също е икономически неизгодно. Съдът е приел, че в конкретния случай административният орган не е извършил съпоставка на финансовите последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. Според първостепенният съд ограниченията, които посредством разпореждането режимът по ЗЗНН налага на дружеството, са несъвместими с правото на ЕС, вмененото задължение е несъвместимо с потребностите на българския пазар и е прекомерно в противоречие с чл. 6 от АПК. От приетите по делото три ССчЕ се установява, че финансовите последици от наложените задължения са крайно неблагоприятни за дружеството, което не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, евентуалното му изпълнение би поставило дружеството в значителен риск за икономическото му оцеляване и сериозно би застрашило способността му да посреща текущите си задължения, т.е. да спре плащанията, като проявление на неплатежоспособност - основание за несъстоятелност. Посочено е, че освен неплатежоспособността, възможни проявления на значителен риск за икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или за съществено засягане на неговото конкурентно положение са също така и липсата на възможност за генериране на достатъчно паричен поток за покриване на текущите разходи и ниската рентабилност. Трайното им проявление, без дори да прерасне в неплатежоспособност, влияе върху инвестиционните намерения на акционерите в дружеството, а от там пряко и върху бъдещето му. Според първата инстанция съпоставката на финансовите последици от задължението спрямо оборотите от дейността на дружеството, респ. наличните средства, обосновават извод, че вмененото с обжалваното разпореждане задължение по отношение на ЗИС е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на дружеството – както е упоменато в т. 89 от решението на СЕС по съединени дела C-395/22 и C-428/22. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че изпълнението на задължението по разпореждането, освен че е обективно невъзможно, би създало значителна финансова тежест за дружеството и значителен риск за икономическото му оцеляване, тъй като представлява несъответна или прекомерна финансова тежест спрямо оборота на дружеството, реализиран в рамките на търговската му дейност, като това задължение противоречи на целите и духа на Директива 2009/119, на принципа на пропорционалност и членове 16 и 17 от ХОПЕС. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него административен акт е мотивиран. В оспореното разпореждане са посочени фактическите и правните основания за издаването му. В Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и в константната съдебна практика е прието, че мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, и ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В разпореждането е налице позоваване на докладна записка № 2532 от 21.04.2022 г. на главен директор на ГД „ДРВВЗЗ“, както и на общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН, утвърдено от председателя на ДА „ДРВВЗ“. Всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в ДА "ДРВВЗ" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация за: произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива; наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, продадени на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива. По делото се установява, че "Солвей Соди" АД е икономически оператор и задължено лице по смисъла на § 1, т. 10 и т. 11 от ДР на ЗЗНН. На дружеството са определени запаси за извънредни ситуации (ЗИС) в размер на 53 422,256 тона (петдесет и три хиляди четиристотин двадесет и два тона и двеста петдесет и шест килограма) котелно гориво, които да съхранява за срок от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. Обосновано първоинстанционният съд е приел, позовавайки се на заключението на вещото лице по първата ССчЕ, че посочените количества нива на ЗИС съответстват на нормативните изисквания и Методиката. Първоинстанционният съд правилно е приел, че създаването на предвидените в разпореждането нива на ЗИС би създало за задълженото лице значителна финансова тежест и значителен риск за икономическото му оцеляване, както и че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, като е изложил подробни и обосновани мотиви в подкрепа на тези изводи, като е взел предвид констатациите на вещите лица по изготвените и приети три съдебно-счетоводни експертизи. Съгласно т. 86 от решението на СЕС от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22, следва да оцени пропорционалността на задълженията по отношение на запасите, които могат да бъдат наложени на икономически оператори въз основа на такова национално законодателство, доколкото задълженията се отнасят до нефтопродукти, които са различни от използваните от тези оператори при дейността им, като се извърши цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства. В тази връзка в т. 87 и т. 88 от решението е посочено, че е налице възможност за оператора да делегира най-малко част от задълженията си по отношение на запасите на една централна структура за управление на запасите /ЦСУЗ/ или на друг икономически оператор в рамките на Съюза. Наличието на действителна възможност за делегиране на разумна цена на задълженията по отношение на запасите на една ЦСУЗ или на друг икономически оператор би трябвало да се възприеме като гаранция, че посочените задължения са пропорционални. Следва също така да се вземе предвид обхвата на съответните задължения във връзка с продължителността на изискуемото съхранение, количеството нефтопродукти, които трябва да се съхраняват, и възможностите за наемане или дори за придобиване и препродажба на запаси в срока на задължително съхранение. Според мотивите по т. 89 следва да се отчитат и финансовите последици от задълженията по отношение на запасите спрямо размера на съответните икономически оператори и оборота, реализиран от тях в рамките на дейността им, както и да се съпоставят тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. В това отношение и предвид съображение 11 от Директива 2009/119 обстоятелството, че налагането на задължение по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение, представлява признак за непропорционалния характер на задължението, освен ако то не е съпроводено с подходящо обезщетение. Съгласно т. 90 допустимо е налагането на задължение на икономически оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с продукти, които не са свързани с упражняваната от този оператор дейност, дори когато изпълнението на това задължение създава значителна финансова тежест за посочения оператор, освен ако не се установи друго при преценката за неговата пропорционалност. По делото са назначени необходимите поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-счетоводни експертизи, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Съдебното решение се основава на мотивираната преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Първоинстанционният съд се е позовал на заключенията по изготвените и приети съдебно-счетоводни експертизи, които са обсъдени при спазване на процесуалното правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като са изложени убедителни мотиви защо се кредитират заключенията. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед несъобразяването от вещото лице на представените от административния орган с молба № 9572/09.06.2025 г. копия от сключените договори, липсата на указания от съда за допълване на заключението във връзка с направено от процесуалния представител на органа възражение за непълнота на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, относно въпроса за стойността за наем на складове за съхранение на горивото от същия или друг подходящ вид за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г. Видно от протокола от проведеното на 17.06.2025 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на административния орган е оспорил отговорите на вещото лице по въпрос 3 (стр. 15 от експертизата), въпрос 4 и въпрос 5 (на стр. 17 от експертизата) и на страница 24 от ССчЕ, но не е и констатациите на експерта по въпрос 7 (въпрос 1 от допълнителните въпроси), който е цитиран в касационната жалба. Този въпрос не е формулиран и в подадената молба с искане за назначаване на повторна ССчЕ с изх. № ПО-2124/17.06.2025 г., по която съдът се е произнесъл. При задаването на въпроси към вещото лице процесуалният представител на органа е посочил, че според него заключението не е пълно, като не са взети предвид тези цени, но това становище не е намерило израз в нарочно искане за възлагане на допълнително или повторно заключение по този въпрос. В съдебното заседание вещото лице Манолов подробно е разяснило причината, поради която не е взело предвид представените от органа с молба от 09.06.2025 г. писмени доказателства, а единствено на представените по делото конкретни оферти от „Лотус Ойл Трейд“ ЕООД, „Феникс Ойл Трейд“ ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД към „Солвей соди“ АД. Експертът е пояснил, че в тази връзка е взел предвид обстоятелството, че тези дружества разполагат със складов капацитет и са заявили, че предлагат свободни складови площи, поради което са взети предвид единствено реално предложените на дружеството цени, съобразно търсените от него количества. Представените в писмената молба от 09.06.2025 г. копия на договори и анекси касаят договорни отношения между други дружества, сключени след проведени търговски преговори между тях, както е посочено и в касационната жалба, същите са само част от сключените договори за делегиране през процесния период и видно от техния предмет обхващат много по-малки количества горива, което според настоящия съдебен състав не е ирелевантно обстоятелство, каквито твърдения са изложени от касатора. Обсъдената в касационната жалба справка за свободна съдова вместимост към 01.07.2022 г. в регистрирани по чл. 38 от ЗЗНН складове не отчита дали същите реално се предлагат за наемане. Вещото лице Манолов също е посочило, че в справките не се съдържат данни дали тези свободни вместимости изцяло или частично са били предлагани на задължени лица и при какви условия, както и липсва информация дали съхранителите са предлагали в заем котелно гориво. От доказателствата по делото се установява, че ДА „ДРВВЗ“ не разполага с информация за реално предлаганите свободни складови площи, тъй като няма правомощие да изисква и съхранява такава информация от съхранителите на нефт и нефтопродукти с регистрирани по чл. 38 от ЗЗНН складове. От приетите ССчЕ се установява, че дружеството не разполага с достатъчно парични средства в необходимия размер от 119 559 008,93 лева за покупка на 53 422,256 тона котелно гориво или в размер на 113 843 816,84 лева без ДДС за покупка на 53 422,256 тона дизелово гориво, както и за създаване и поддържане на посоченото количество ЗИС чрез наем на склад и заем на котелно гориво и/или ГДД. Според заключението по втората ССчЕ разходите за покупка на 53 422,256 тона дизелово гориво са на обща стойност от 113 843 816,84 лева без ДДС, като стойността на необходимото обезпечение също е на стойност от 113 843 816,84 лева; разходите за наем на склад и заем на 53 422,256 тона дизелово гориво са в размер на 84 880 337,06 лева и обезпечението е на стойност от 113 843 816,84 лева, а разходите за наем на склад и заем на 45 422,256 тона дизелово гориво и 8 000 тона котелно гориво са на обща стойност 84 189 927,31 лева и обезпечението е на стойност от 96 795 668,69 лева. Освен големите суми за обезпечение, което следва да се направи, също така трябва да бъдат взети предвид и наличните лимити по сключените договори с трите обслужващи дружеството банки и отказът на две от тях да финансират посочените дейности, като относно третата банка вещото лице Каваева е посочила, че към относимия момент „кредитния лимит е бил ограничен до размер, който е далеч под необходимото финансиране“. Дружеството разполага с такъв ресурс единствено ако бъдат взети материалните му активи, но както е посочила вещото лице Каваева, „продажбата на който и да е от наличните материалните ресурси за целите на изпълнение на задължението е трудно осъществимо, нецелесъобразно и би преустановило нормалното функциониране на производствения цикъл на жалбоподателя“. Според неоспореното от страните заключение на изготвената от вещото лице Добрева ССчЕ задължението за създаване на ЗИС би влошило допълнително нетният паричен поток от оперативната дейност на дружеството (който към 30.06.2022 г. е отрицателна величина), както и нетния паричен поток от финансова дейност - с евентуалните допълнителни финансови разходи, като в резултат на недостига на парични средства би се затруднило изпълнението на инвестиционната програма за 2022 г., а плащанията към кредитори (доставчици, персонал, бюджет) вероятно ще се забавят. Вещото лице е достигнало до извод, че покупката на ЗИС ще влоши някои от основните финансови показатели на дружеството - ликвидност, рентабилност, задлъжнялост, би довело до накърняване на репутацията на дружеството като изряден платец и не е изключен риск от претенции за обявяване в несъстоятелност – при невъзможност за предоговаряне на условията за плащане. Според вещото лице Манолов дори без да се вземат предвид разходите за закупуване (транспорт, товаро-разтоварни дейности, наем на склад, застраховка и др.), които са неизвестни, при продажбата на котелното гориво дружеството ще реализира загуби от разликите в базовата цена след изтичане на посочения период в размер от 23 505792,64 лв. до 25 322 149,34 лв. Вещото лице е изчислило, че сумата за закупуване на „котелно гориво“ представлява 23,20 % от сумата на общите разходи на дружеството за 2022 г. Налице е значително понижаване в стойността на коефициента за рентабилност на приходите през 2022 г. спрямо този за 2021 г., дори и без дружеството да е извършвало разходи за формиране на запаси от „котелно гориво“. През 2022 г. стойностите на коефициента на ефективност на приходите са значително по-високи от предходните две години и съответно могат да се приемат за неблагоприятни за дейността на дружеството. Според заключението по третата ССчЕ въпреки, че няма реална опасност от изпадане на дружеството в свръхзадлъжнялост (с оглед големия размер на активите, които дружеството притежава), размерът на коефициента на задлъжнялост се увеличава, което е показател за влошаване на финансовото състояние на дружеството. При всеки един от разгледаните варианти за изпълнение на задължението финансовите последици за дружеството под формата на нереализирана нетна печалба от продажба на продукция, заради извадения от паричния поток финансов ресурс за създаване на ЗИС, процентът спрямо нетната печалба е съответно 39,87%, 48,89 % или 52,83 %. С оглед констатациите на вещите лица обосновано първоинстанционният съд е приел, че изпълнението на разпореденото създаване на нива на ЗИС би създало за дружеството значителна финансова тежест и е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на дружеството. Правилно съдът е приел, че в случая е нарушен принципът за съразмерност (пропорционалност). С оглед наведените от процесуалния представител на касатора доводи, касационната инстанция констатира, че в първоинстанционното решение са допуснати неточности в част от мотивите на съда (стр. 22, последен абзац и стр. 23, първи и втори абзац от съдебното решение), вследствие на взаимстването на изводи на състав на Върховния административен съд по друг правен спор, които са неотносими към процесния случай, но счита, че тази непрецизност не се отразява на правилността на формираните от първоинстанционния съд крайни правни изводи и не обуславя отмяна на съдебното решение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация е основателно. Видно от представените 2 бр. фактури и 2 бр. преводни нареждания заплатените разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция са в размер на 5 449,24 евро. Настоящият съдебен състав счита, че следва да се уважи направеното от касатора възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. С оглед посоченото следва да се осъди Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" да заплати на "Солвей Соди" АД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 000 (три хиляди) евро, определен по справедливост от съда на осн. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като се взе предвид фактическата и правна сложност на спора. Относно постъпила по делото молба от 01.12.2025 г. от "Солвей Соди" АД, чрез пълномощника адв. Константинова, за изменение на решение № 12272/10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1236/2022 г. по описа на Административен съд - Варна в частта за разноските настоящата съдебна инстанция счита, че същото следва да се изпрати на Административен съд - Варна за произнасяне. С § 27 от ЗИД на АПК (обн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) е създаден нов чл. 176а, който предвижда специален ред за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 176а, ал. 4 АПК при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Има се предвид искане за изменение на решението в частта за разноските, направено от касационния жалбоподател, а не от насрещната страна, както е в процесния случай. Съгласно § 40 от ПЗР към ЗИД на АПК (обн., ДВ, бр. 63 от 01.08.2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Безспорно съдебното производство по обжалване на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196/28.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА „ДРВВЗ“, предмет на съдебен контрол по адм. дело № 1236/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, е образувано преди датата на влизане в сила на изменението на АПК - 05.08.2025 г., и към този момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, тъй като обжалваното съдебно решение е постановено на 10.11.2025 г. и не е влязло в сила. Предвид изложеното в настоящия случай компетентен да се произнесе по искането за изменение на съдебното решение в частта на разноските е съдът, постановил съответния съдебен акт, съгласно чл. 248 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,