Определение № 11697 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10024/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Е. И. Х. от гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. М. Сейменска, и е против определение № 5921 от 01.07.2024 г., постановено по адм. д. № 2586/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен хода по същество, даден с протокол но определение в открито съдебно заседание на 29 май 2024 г., оставена е без разглеждане жалбата на Х. срещу решение № 13, взето с протокол № 1 от 22 януари 2004 г. на Общински съвет гр. Пловдив, в частта, касаеща заповед № ОА-523/29 март 1995 г., издадена от зам. кмет и главен архитект на Община Пловдив, за одобряване на КЗСП за част от кв.128 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, в частта на УПИ ХII-1879, УПИ XIV-1877 и УПИ XI-1880, и е прекратено производството по делото, както и е осъдена да заплати разноски по делото. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Е. Х. против решение № 13, взето с протокол № 1 от 22 януари 2004 г. на Общински съвет гр. Пловдив, в частта, касаеща заповед № ОА-523/29 март 1995 г., издадена от зам. кмет и главен архитект на Община Пловдив, за одобряване на КЗСП за част от кв.128 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, в частта на УПИ ХII-1879, УПИ XIV-1877 и УПИ XI-1880, поради недопустимост и е прекратено производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че жалбоподателят не притежава качеството на заинтересувано лице по чл. 295, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./ и по чл. 131, ал. 2 ЗУТ и съответно няма правен интерес да оспорва процесното решение за валидиране на нищожната заповед за одобряване на КЗСП за част от кв. 128 – нов по плана на Парва градска част, гр. Пловдив. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. При така установеното по делото законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че за частния жалбоподател, в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор 56784.520.1008, за който е отреден УПИ XI-1880, не е налице правен интерес да оспорва заповедта, тъй като същата не е от кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 295 ППЗТСУ /отм./, приложим към датата на издаване на заповедта. Жалбоподателката се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 56784.520.1008, за който е отреден УПИ XI-1880. Оспорваният КЗСП е приет със заповед № ОА-523/29 март 1995 г., издадена от зам. кмет и главен архитект на Община Пловдив. Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице П. А. УПИ XI-1880 не е предмет на въпросния КЗСП. УПИ XI-1880 е съседен на урегулираните поземлени имоти, които са предмет на разработката. Този факт е безспорен и в този смисъл са неоснователни аргументите в частната жалба, че имотът на жалбоподателката попада в обхвата на КЗСП, тъй като част от него попадал в обхвата на УПИ XII - 1879 след последващото попълване на кадастралната карта. Правилно съдът се позовава на неоспореното заключение по СТЕ, съгласно което с КЗСП не се изменят устройствените показатели на частта от имота на Х., попадаща в обхвата на КЗСП и не се предвижда промяна в застрояването, предназначението или регулацията на този имот, спрямо действащия план, следователно не е налице пряко засягане на правата и интересите й. Съгласно чл. 295, ал. 2, т. 2 от ППЗТСУ право на жалба срещу актовете, издадени по силата на ЗТСУ, имат лицата собственици на парцели (имоти) и лица с ограничени вещни права - заповедите за одобряване на застроителни и регулационни планове или техни изменения, когато предвижданията на плана се отнасят за тези парцели (имоти), а при сключено застрояване - и за непосредствените съседи. Предвид факта, че собственият на жалбоподателката УПИ не е предмет на оспорвания КЗСП, то правен интерес би бил налице само ако между УПИ, предмет на КЗСП, и УПИ на жалбоподателката е предвидено сключено застрояване. По делото категорично е доказано, че такова сключено застрояване няма предвидено, следователно не е налице правен интерес от обжалване. Оспорваният акт не засяга пряко жалбоподателката - нейният имот нито е предмет на плана, нито е предвидено сключено застрояване, нито са предвидени намалени отстояния спрямо нейния имот. За пълнота на изложеното следва да се има предвид също така, че жалбоподателката не попада и в кръга на заинтересуваните лица, които могат да обжалват процесната заповед и по действащата към момента на депозиране на жалбата норма на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Към датата на подаване на жалбата срещу процесната заповед, в съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана.; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В процесния случай безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, че собственият на частната жалбоподателка имот УПИ XI-1880 не е предмет на въпросния КЗСП, както и че с КЗСП, приет със Заповед ОА-523/29.03.1995 г. не се променя предназначението на имотите, предмета на плана. По делото не се установява частната жалбоподателка да е заинтересувано лице и по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 т ЗУТ, доколкото с КЗСП не се променя застроителния план, както и за имотите на жалбоподателката не се предвижда ограничения в режима на застрояване и ползване. Предвид изложеното заключението на административния съд, че жалбата се явява недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК е правилен. Не се споделят доводите в частната жалба досежно приложението на Тълкувателно решение № 3 от 16 април 2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСК на ВАС. Действително Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ВАС приема, че предпоставките за наличието на правен интерес при иск за нищожност на административен акт се преценят към момента на подаване на жалбата, но за да е налице правен интерес от обявяване на нищожност, този правен интерес следва съобразно общото правило да бъде пряк и непосредствен — оспорваният акт следва да уврежда оспорващия или да е в състояние да засегне негови права и законни интереси. Предвид, че обжалваното определение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника Общински съвет Пловдив следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, доказани по своя размер и платими от жалбоподателя. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав