Определение № 9430 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от М. П. М., подадена чрез пълномощника му адв. Златанова, против Определение № 24416 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6342/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 364/04.04.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити съображения, че прекратителното определение е неправилно, защото от съдържанието на жалбата се разбира, че се обжалва именно ревизионния акт в потвърдената му с решението на директора на Дирекция „ОДОП” София част. Счита, че е ограничено правото му на защита. Подробни доводи са изложени в частната жалба. Иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба - Директор на Дирекция „ОДОП“ София, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна, за която актът е неблагоприятен, и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. За да остави без разглеждане жалбата на М. П. М. срещу Решение № 364/04.04.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП и прекрати производството по делото, съдът е приел, че според разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК предмет на обжалване е ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК. Съдът е приел, че в жалбата и уточнението към нея е посочено, че се обжалва решението на директора на Дирекция „ОДОП” София, а не РА. Стигнал е до извод, че жалбата е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК. Така постановеното определение е неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган до съда. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК е категорична, тъй като обжалването по административен ред представлява абсолютна процесуална предпоставка за обжалване на ревизионния акт пред съда. Наистина при оспорването пред първоинстанционния съд жалбоподателят е посочил, че обжалва Решение № 364 от 04.04.2025 г., с което е потвърден Ревизионен акт (РА) № Р-22221924002824-091-001/09.01.2025 г. Видно от съдържанието на жалбата и петитума, основателни са твърденията на жалбоподателя, че волята му е да се отмени РА, тъй като с него съгласно разпоредбите на ДОПК се засягат правата на данъчнозадълженото лице и това е обжалваемият индивидуален административен акт, а не решението на решаващия орган. В този смисъл от изложението на жалбата и петитума съдът е могъл да направи недвусмислен и категоричен извод, че се оспорва РА, потвърден с решението на решаващия орган. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата на М. П. М. срещу горепосочения РА. Предвид изложеното обжалваното определение, като неправилно подлежи на отмяна на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество, като приеме, че се обжалва РА, а не решението на директора на Дирекция „ОДОП” София. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,