Определение № 5040 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4145/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. З. Г., чрез адв. Д. С. от АК Р. против решение № 180 от 19.05.2026 г., постановено по в.гр. д. № 944/2025 г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено решение №1434 от 14.10.2025г. постановено по гр.д.№ 3278/2025г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. З. Г. против ответника Р. К. Г. иск с правно основание чл.31 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба от 17.12.2018г., сключен с нотариален акт вписан под №..., т.42 на СлВп-Р., по силата на който Р. Г. Х., б.ж. на [населено място], обл.Р., поч. на 31.08.2022г. е продала на Д. З. Г., б.ж. на [населено място], поч. на 01.11.2021г. недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], както следва: 1. Поземлен имот с идентификатор ......, пл. № ...., с площ по документи от 11 553 кв. м., в м. „К.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5; 2. Поземлен имот идентификатор ......, пл. № ...., с площ по документи от 12 003кв.м., в м.„Ю.“ с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 и 3. Поземлен имот с идентификатор ...., пл.№ ....., с площ по документи от 1685 кв.м., в м.„Д.„ с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:3. Ответната страна Р. К. Г., чрез адв. М. Г., АК Р., в отговора на жалбата поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Излага и съображения за неоснователност на наведените основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.първо ГПК. Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по иск с правно основание чл. 31 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба от 17.12.2018г., сключен с нотариален акт вписан под №..., т.42 на СлВп-Р., с обща цена 2829.90 лв. с равностойност в евро 1446.88 евро, видно от представената в първоинстанционното производство данъчна оценка на недвижимите имоти /рег. № 11-03-665#1/29.08.2024 г. на [община]– л.28 по делото на РС/, предмет на договора за покупко-продажба. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК цената на иска по чл.31 ЗЗД е данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на договора за покупко-продажба, т.е. цената на иска е 2829.90 лв. с равностойност в евро 1446.88 евро. Съобразно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, какъвто е и настоящия случай. Въззивното решение е влязло в сила съгласно чл.296, т.1 ГПК. Погрешното посочване от въззивния съд, че решението му подлежи на касационно обжалване не създава права за страните и не може да дерогира императивния характер на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК. С оглед изложеното, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС, да се прекрати. Ответникът по жалбата претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. Съобразявайки указанията на чл.78, ал.3 ГПК и дадените разяснения с т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав констатира, че в представения договор за правна помощ № 049053/17.09.2026 г. /л.59 по делото/ не е вписан начина на плащане на договореното адвокатско възнаграждение, за което е отразено, че е заплатено. Не са приложени и доказателства за заплащането му, в брой или по банков път. С оглед това и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на ответната страна не следва да бъдат присъждани. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение