Определение № 48 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 320/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба, вх.№9487/04.9.2017 г., подадена от И. И. Г. от [населено място] против определение №171/01.6.2017 г. по гр.д.№5191/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна, подадена от И. И. Г. ,на определение№310/28.6.2016 г. по ч.гр.д.№2545/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. Тричленният състав на Върховния касационен съд, IV г.о., е приел, че „Съгласно чл.303 ал.1 ГПК отмяната е средство за извънреден извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила решения и на други съдебни актове, имащи техните правни последици, на изрично и лимитативно предвидените в посочената разпоредба основания. Определението, чиято отмяна се иска, постановено в производство по реда на чл.288 ГПК, не се включва в предметния обхват на тези актове. Това определение няма правна характеристика на съдебен акт, с който ВКС се произнася по същество на касационна жалба. Разглежданите в тази фаза на касационното производство въпроси са извън предмета на делото, дейността на ВКС по допускане на касационно обжалване не е решаваща и не влияе върху съдбата на въззивния съдебен акт /виж в този смисъл ТР № 2/2010г. на ОСГТК/. С определението по допускане на касационно обжалване не се формират изводи по въпроси относно съществото на спора и не се дава разрешение по същество на друго производство.“ В частната жалба срещу обжалваното определение се навеждат оплаквания за неправилност. По делото е постъпило и становище от служебния процесуален представител на частния жалбоподател – адв. Д. С., с което заявява, че поддържа частната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., след като разгледа частната жалба и писменото становище на служебния процесуален представител на частния жалбоподател, намира следното: Обжалваното определение е правилно. Освен изложеното в мотивите на предходния състав на ВКС, IV г.о., обжалвания съдебен акт е законосъобразен и с оглед приетото с т.6 от ТР №7/2014 от 31.7.2017 г. по тълк.д.№7/2014 г. по описа на ВКС ОСГТК, с което е прието, че на отмяна подлежат единствено определения за прекратяване на делото поради отказ от иска, какъвто не е процесния случай. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,