Определение № 1862 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 32666/13.12.2024 г., подадена от „ЗАД Алианц България“ АД, чрез адвокат М. К., срещу определение № 2971 от 18.11.2024 г. по гр. д. № 871/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане съдържащата се в частна жалба с вх. № 18526/10.08.2023 г. (по регистратурата на САС) на „ЗАД Алианц България“ АД молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК за изменение на въззивното решение относно присъдените на Р. И. Б. срещу „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД още 2400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Въззивният съд е приел, че молбата по чл. 248 ГПК на третото лице-помагач е процесуално недопустима. Визирал е, че актът, чието изменение се иска, е относно отговорността на подпомаганата страна за сторените от насрещната страна (ищеца) в първоинстанционното производство разноски. Той не засяга правната сфера на помагача. Подадената от последния молба по чл. 248 ГПК е в защита на чуждо право и не подлежи на разглеждане съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят счита определението за неправилно. Позовава се на практика на ВКС - определение № 2770/24.10.2024 г. по ч. т. д. № 2260/2024 г., І т. о. и определение № 742/10.12.2019 г. по ч. т. д. № 2630/2019 г., съгласно която като подпомагаща страна, третото лице, независимо дали е встъпило или е привлечено в процеса, може да участва активно и има право да извършва всички съдопроизводствени действия съгласно чл. 221, ал. 1 ГПК, включително да обжалва решението, постановено по делото, по което то е участвало, за да брани пряко не свое, а чуждо субективно материално право, предмет на спора, в случая това на подпомаганата страна. След като третото лице помагач има процесуалното право да обжалва от свое име постановеното решение, което разрешава със сила на пресъдено нещо чужд за него правен спор, повдигнат между главните страни, то на още по-голямо основание това лице има процесуалното право да иска изменение на решението в частта за разноските и да обжалва постановеното в тази връзка определение. Жалбоподателят излага, че в конкретния случай за него е налице не пряк, но косвен интерес да оспорва размера на разноските, за които ответникът-застраховано лице ще бъде задължен с постановеното срещу него решение. Този интерес произтича от нормата на чл. 429, ал. 4, във вр. с чл. 430, ал. 2 КЗ, според която застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ следва да заплати съдебните разноски, които са присъдени в полза на увреденото лице в съдебния процес срещу застрахования в рамките на застрахователната сума по полицата, след като е бил привлечен от застрахования в съдебното производство да участва. Р. Б. е депозирал отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Същата е основателна. Конституирането на трето лице-помагач има за цел да обвърже третото лице-помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, със задължителната сила на мотивите на решението. Въпреки че третото лице-помагач не е главна страна, съгласно чл. 221, ал. 1 ГПК то има право да извършва всички съдопроизводствени действия, включително да подава жалби, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора. Чрез активното си участие и извършване на процесуални действия третото лице брани пряко не свое, а чуждо – на подпомаганата главна страна, субективно материално право, което е предмет на спора по делото, като това поначало е и в негов интерес, предвид обвързаността му от постановеното решение по силата на чл. 223 ГПК. От горното следва, че третото лице-помагач, което помага на страната, задължена за разноски, има право да сезира съда с искане по чл. 248 ГПК, щом за него е налице интерес от присъждане на разноски в по-малък размер. В тази връзка същото може да прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая присъждането на разноски в по-малък размер е не само в интерес на „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, но и в интерес на „ЗАД Алианц България“ АД, предвид разпоредбата на чл. 429, ал. 5 КЗ, респ. чл. 223, ал. 4 КЗ от 2005 г. (отм.). Ето защо застрахователното дружество има право да иска изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските, присъдени в тежест на страната, на която помага. Изложеното обуславя отмяна на атакуваното пред ВКС определение и връщане на делото за произнасяне от въззивния съд по молбата по чл. 248 ГПК на застрахователното дружество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,