Решение № 6025 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1292/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Р. В. Д., чрез адв. Димчева, за отмяна на влязло в сила решение № 1514/31.10.2025 г. по адм. дело № 205/2025 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Твърди се, че е налице основанието по чл. 239 т. 5 от АПК за отмяна на решението, по съображения, че като е призован за о.с.з. само жалбоподателят, но не и процесуалният му представител, е нарушено правото му на защита. Ответникът – директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Ямбол (ТП на НОИ), чрез гл. юриск. Михова, в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение, като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Р. В. Д. срещу Решение № 2153-28-20/24.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е потвърдено Разпореждане № 281-00-943-3/06.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица. В молбата за отмяна се поддържа, че жалбоподателят не е бил надлежно представляван в първоинстанционното съдебно производство, тъй като съдът с протоколно определение от 08.07.2025 г. е постановил само той да бъде призован за насроченото открито съдебно заседание (о.с.з.), но не и неговият процесуален представител адв. Димчева. От данните по делото се установява, че след като АС – Ямбол е преценил жалбата на Д. за редовна е насрочил разглеждането й в о.с.з. на 08.07.2025 г., за което насрочване нито жалбоподателят, нито процесуалният му представител са били редовно уведомени. За посоченото заседание е била изпратена призовка до процесуалния представител на Д. със съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 161, партер, като адресът е бил посещаван три пъти, съответно на 12.06.2025 г., 25.06.2025 г. и 01.07.2025 г. На основание нередовното призоваване, съдебното заседание е било отложено и е определена нова дата за провеждането му – 07.10.2025 г. С протоколно определение от 08.07.2025 г. съдът е определил жалбоподателят да се призове на посочения в жалбата негов постоянен адрес. Видно от приложената по адм. дело № 205/2025 г. по описа на АС – Ямбол призовка, същата е връчена на сина на жалбоподателя. При така установеното от фактическа страна, настоящия състав приема, че жалбоподателят не е бил лишен от възможността да участва в провелото се пред първоинстанционния съд производство, както и не е налице ненадлежно представляване, поради което не се установява да е допуснато от съда нарушение сред изброените в чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Нормата на чл. 137, ал. 1 от АПК, приложима по казуса, гласи, че съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. Когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват по този ред, освен ако не посочи друго по делото. Когато гражданинът не е участвал в производството пред административния орган или не е посочил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния му адрес. В случая първоначалното призоваване за о.с.з. на 08.07.2025 г. е извършено именно по реда на чл. 137, ал. 1, изр. 1 от АПК във вр. с чл. 39, ал. 1 от ГПК, приложим субсидирано на осн. чл. 144 от АПК, по адреса на процесуалния представител на жалбоподателя, използван за връчване на съобщения и в производството пред административния орган. Извършени са три посещения на адреса на процесуалния представител на Д. (по арг. от чл. 47, ал. 1, изр. 3 от ГПК) – процедура, целяща да гарантира, че представителят не е просто временно отсъстващ. След изчерпване възможността за призоваване по горния ред и доколкото по делото няма данни, а и не се твърди, жалбоподателят да е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4 от АПК, се пристъпва към връчване на съобщенията на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния му адрес съгласно чл. 137, ал. 1, изр. последно от АПК. С оглед горното, призовката до жалбоподателя за насроченото открито съдебно заседание на 07.10.2025 г., е връчена на сина му Е. Р. Д. на посочения в жалбата постоянен адрес. По силата на чл. 46, ал. 1 от ГПК връчване на съобщението при невъзможност за лично получаване от адресата, се осъществява срещу подпис от друго лице, което е съгласно да го приема. Според ал. 2 на посочената разпоредбата, такова лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата, който съгласно изр. второ от нормата с подписването се съгласява да предаде призовката на този, до когото е отправена. Съгласно чл. 46, ал. 4, изр. първо от ГПК с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. В случая, отправената до жалбоподателя призовка е връчена именно на лице сред неговите "домашни" по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК, доколкото отразяването на гърба на същата, удостоверено с дата, трите имена, длъжност на служителя в администрацията и подпис, сочи на посещаването на адреса на Р. Д. и получаването на призовката от неговия син, отразено с неговите три имена, подпис и поясняване на роднинската им връзка. В тази връзка самият искател потвърждава в молбата за отмяна, че е бил надлежно уведомен за насроченото о.с.з. В този смисъл, доводите, че неизпращането на призовка до процесуалния представител на жалбоподателя е довело до погазване правото му на защита, не се споделят от настоящия съдебен състав. Както беше посочено, уведомяването е извършено при спазване на предвидената в АПК и ГПК процедура за връчване на съобщенията, а доколкото между получаването на призовката и датата на провеждане на о.с.з. е налице значителен период от време, то жалбоподателят е имал възможност да се свърже с процесуалния си представител и да изясни явяването му пред АС – Ямбол. По изложените аргументи, не се констатира твърдяното нарушаване процесуалните права на оспорващия, което да обоснове отмяна на постановеното и влязло в сила съдебно решение. При този изход на спора, своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. На ответната страна на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,