Определение № 137 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2024 г.
ВАСТрето отделение08.01.2025 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3886 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 10513 по описа за 2019 г. на Административен съд – София-град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на В. М. Т. с адрес в София, на [адрес], против Определение № 3886 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 10513 по описа за 2019 г. на Административен съд – София-град. Оплаква се, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по частната жалба – министър на енергетиката със седалище в София, на ул. „Триадица“ № 8, оспорва частната жалба, като неоснователна, в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й, а по същество иска потвърждаване на атакувания съдебен акт. Не претендира разноски за настоящото производство. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Т. срещу мълчалив отказ на министъра на енергетиката да разпореди извършването на проверка за погрешно извършено от „Техем Сървисис“ ЕООД дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. в жилищен блок [номер], находящ се на [улица] София и да бъде наложена санкция на това дружество, съгласно чл. 213 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като е прекратено производството по делото. Административният съд е установил, от фактическа страна, че Т. подал искане до министъра на енергетиката, вх. № Е-94-В-37/22.08.2019 г. (л. 8 от първоинстанционното дело) за извършване на проверка по чл. 77, ал. 1, т. 1 ЗЕ на „Техем Сървисис“ ЕООД за погрешно извършено от това дружество дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. в жилищен блок [номер], на адрес в София, на [улица]. С писмо, изх. № Е-94-В-37/27.08.2019 г. (л. 9, пак там), с копие до Т., директорът на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ при Министерство на енергетиката препратил искането на лицето от 22.08.2019 г. на „Техем Сървисис“ ЕООД. В последваща кореспонденция (писма, изх. № Е-94-В-37/04.09.2019 г. (л. 16, пак там), № Е-94-В-37/16.09.2019 г. (л. 20, пак там) и № Е-94-В-32/16.09.2019 г. (л. 21, пак там), на жалбоподателя е отговорено, че, на основание чл. 111, ал. 4 АПК, не се образува производство по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години. С писмо, изх. № 19.047.028/01.10.2019 г. (л. 30, пак там), с копие до Министерство на енергетиката, управителят на „Техем Сървисис“ ЕООД изразил становище по искане на Т., адресирано до министъра на енергетиката, вх. № Е-94-В-37/22.08.2019 г. по описа на Министерство на енергетиката. За да постанови обжалвания резултат, Административен съд – София-град е приел, от правна страна, че искане на Т., вх. № Е-94-В-37/22.08.2019 г. по описа на Министерство на енергетиката има характер на сигнал за упражняване на правомощията на министъра на енергетиката по чл. 75, ал. 1 ЗЕ и цели извършване на проверка относно евентуално допуснати от „Техем сървисис“ ЕООД административни нарушения, както и налагане на административни санкции на това дружество. Преценил е, че посочената разпоредба от ЗЕ дава право на министъра на енергетиката да провежда предварителен, текущ и последващ контрол в областите по т. 1 до т. 6 от същата, но не и по подадени жалби от заинтересовани лица. Счел е, че образуваното пред него дело е лишено от годен за оспорване предмет, доколкото не е налице, нито мълчалив отказ да се издаде индивидуален административен акт, нито изричен отказ за разглеждане на искане за издаване на индивидуален административен акт. Формирал е решаващия извод за липса на предмет на подадената от Т. първоинстанционна жалба. Оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно и допустимо и правилно. Не е налице соченото от частния жалбоподател основание за отмяната му. Административният съд правилно е преценил, че така подаденото искане на частния жалбоподател следва да се разглежда като сигнал за упражняване на правомощията на министъра на енергетиката по чл. 75, ал. 1 ЗЕ, при което органът не издава индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК, мълчалив отказ е налице тогава, когато компетентният административен орган не се произнесе в срок по направено искане за издаване на индивидуален административен акт. Мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на посочената разпоредба. Мълчалив отказ е налице тогава, когато искането до административния орган за издаване на индивидуален административен акт го задължава да се произнесе, съобразно приложимия закон. В случая за министъра на енергетиката липсва нормативно установено задължение да се произнесе с изричен административен акт по отправеното до него искане от Т. за извършване на проверка. При липсата на законово задължение за произнасяне с изричен акт, не може да се формира и мълчалив отказ. След като такъв не е налице, то липсва и годен предмет за съдебно обжалване, както правилно е преценил първоинстанционният съд. Споровете във връзка с корекции на дължими суми за потребена топлинна енергия между потребителя и лицето, извършващо услугата по дялово разпределение, са извън кръга на възложените на министъра на енергетиката правомощия и следва да се решават по установения в закона ред, който не включва издаване на административен акт от този министър. По изложените съображения, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на частния жалбоподател не се дължат разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия
Цитирани разпоредби
11- чл. 111, ал. 4 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 58, ал. 1 АПК
- чл. 75, ал. 1 ЗЕ
- чл. 77, ал. 1, т. 1 ЗЕ
- чл. 209, т. 3
- чл. 213
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 236