Определение № 195 от 15.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 868/2022 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по повод определение от 28.10.22г. на Кюстендилски районен съд, с което е прекратено производството по анд № 1108/22г. по описа на съда и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по анд № 1108/22г. е образувано в РС – Кюстендил по жалба на П. Г. П. – кмет на Община Кюстендил срещу НП № 144/08.09.22г. на Директор РИОСВ - София, с което, в качеството му на кмет на общината му е наложена глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева на осн. чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците. Всички съдии от състава на съда са се отвели от разглеждане на делото, като са посочили съображения, че поради преки и косвени лични, колегиални и професионални отношения с жалбоподателя е възможно да възникне съмнение в тяхната безпристрастност и непредубеденост. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно Районен съд – Перник, който е разположен в териториална близост. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,