Решение № 13614 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8046/2019 г.

Решение № 13614 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8046/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Плевен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Герасимов, срещу решение № 247 от 13.05.2019 г., постановено по административно дело № 97 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена заповед № РД-08-1882 от 21.09.2017 г. на директора на РЗОК – Плевен в частта й по т. 1, с която на "ДОЧЕВАФАРМА" ООД с ЕИК 200162207 е наложена санкция в размер на 50 лева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което се потвърди отменената с него заповед на директора на РЗОК – Плевен като законосъобразна. Ответникът по касация - "ДОЧЕВАФАРМА" ООД, ЕИК 200162207, в писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила атакуваното с нея решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. С процесната заповед в оспорената й пред първоинстанционния съд част директорът на Районна здравноосигурителна каса – Плевен е наложил на основание чл. 30, ал. 1 от индивидуалния договор между страните, сключен на 01.04.2016 г., по т. I. 1 от констативния протокол от извършената проверка, на "ДОЧЕВАФАРМА" ООД гр. Варна, собственик на аптека в гр. Левски, финансова неустойка в размер на 50 лева (съгласно чл. 42, ал. 1, т. 9, б. "а" от договора) за установени нарушения на чл. 15, ал. 2 от същия договор в две рецептурни бланки, изразяващи се в това, че след съпоставка с аптечния софтуер е установено несъответствие в последователността на тяхното изпълнение. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на дружеството е била уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и стриктно спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция споделя изводите и съображенията, изложени в мотивите на проверявания съдебен акт, поради което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и не следва дословно да ги преповтаря. Плевенският административен съд правилно е приел, че нарушението, за което е наложена санкцията, е доказано, като при установяването му е спазена дължимата процедура, но санкция не е следвало да бъде налагана с оглед правилото на чл. 42, ал. 2 от сключения между страните индивидуален договор, защото процесните рецептурни бланки не са заплатени от РЗОК. Касаторовите възражения са неоснователни. По делото не е спорно, че визираните по-горе две рецептурни бланки не са заплатени на дружеството от РЗОК – Плевен. В нормативните актове, регулиращи договорите за отпускане на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, са включени разпоредби, съгласно които в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на договора, не се налага санкция (чл. 46, ал. 2 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, и чл. 16, ал. 2 от Инструкция № РД-16-43 от 15.09.2016 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Същото правило е възпроизведено и в чл. 42, ал. 2 от индивидуалния договор на дружеството с НЗОК. Т. е. възприето е както нормативно, така и в договора между страните, че когато НЗОК не е понесла вреди от лошото изпълнение на договора, изпълнителят се освобождава от отговорност. Ето защо, ако и да е установил по несъмнен начин извършеното формално нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 9, б. "а" от индивидуалния договор, съдът е съобразил, че то не следва да бъде санкционирано, респ. че заповедта в процесната й част е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него част от процесната заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, съдът е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,