Определение № 1274 от 08.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1975/2023 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „Градски транспорт“ АД, с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, на влязло в сила на 07.06.2023г. решение № 11/17.01.2022г. по в. т. д. № 399/2021г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 261/28.03.2019г. по т. д. № 1006/2018г. на Окръжен съд – Варна. Сочи се, че са открити нови обстоятелства от съществено значение за решението, които не са могли да бъдат наведени в касационното производство, изразяващи се в това, че на 31.08.2022г., след подаване на касационната жалба, но преди постановяване от ВКС на определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска въззивното решение до касационно обжалване, молителят е получил уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Адванс Енерджи 1“ ЕООД, че последният е цедирал претендираните по делото вземания на „Енерджи ефект“ ЕАД, които ищецът „Търговска банка Д“ АД е цедирал на „Адванс Енерджи 1“ ЕООД по време на процеса. Ответникът, „Търговска банка Д“ АД „Балкански и партньори“ АД, поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като извърши проверка по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е недопустима. Съгласно разяснителната част на т.10 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. Прието е, че основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Посочено е, че по аналогичен начин въпросът за допустимостта на молбата за отмяна е решен в т. 16 на ТР № 4/18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В същото ОСГТК на ВКС приема, че преценката, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение” за изхода на спора, обуславя допустимостта на искането за отмяна, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. В случая се твърди, че новите обстоятелства и доказателства са свързани с извършване на втора по ред цесия на вземанията, предмет на делото, по време на неговата висящност, което обстоятелство не е от „съществено значение” за изхода на производството, с оглед разпоредбите на чл. 226, ал. 1 и 3 и чл. 298, ал. 2 ГПК, според които прехвърлянето на спорното право не се отразява на хода на делото, като субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират и върху приобретателя. С оглед изложеното и предвид дадените разрешения в т.10 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, доколкото наведените в молбата за отмяна обстоятелства не са от „съществено значение“ за изхода на спора, молбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение