Определение № 21 от 19.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 116/2020 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след определение № 95 от 30.01.2020 г. по н.о.х.д. № 88/ 2020 г., по описа на Старозагорския районен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено за разглеждане от друг, равен по степен съд. Прокурор Мария Михайлова от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за решаване от друг съд, след постановените отводи на съдиите. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по н.о.х.д. № 88/ 2020 г., по описа на Старозагорския районен съд, е образувано по внесен обвинителен акт против Д. И. Д. за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129 от НК. Всички съдии от районния съд се отвели от разглеждане на делото, на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, тъй като пострадалата от деянието е малолетна дъщеря на адвокат в района на съда и съществуват близки и колегиални отношения между юристите. Налице са процесуалните предпоставки на чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото, защото Старозагорския районен съд не може да образува съдебен състав. Предвид необходимостта от снижаване на финансовите разходи за пътуване и за обезпечаване на нормалното движение на делото, Върховният касационен съд определя Пловдивския районен съд, пред който да се проведе съдебното производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т. 3 от НПК