Определение № 60636 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 841/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Ф., със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника и адвокат П. Г., срещу решение №1411 от 12.11.2020 г. по гр. дело №2486/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №2913/07.07.2020 г. по гр.д.№2170/2019 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от жалбоподателката срещу „Електроразпределение Север“АД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за предоставен достъп до Комплексна трансформаторна подстанция № 1793, 20/0, 4KVA и сумата от 9280.80 лв., представляваща обезщетение за предоставен достъп до изграденото кабелно електрическо захранване с дължина от 230 метра от комплексна трансформаторна подстанция № 1793, 20/0, 4 KVA, намираща се в имот УПИ - ..., кв. 45 до имот УПИ ...., кв. 50 за периода 11.02.2014 г. - 22.05.2018 г. Ответникът по жалбата „Електроразпределение Север“АД, град Варна, оспорва жалбата. Въззивният съд е приел, че по чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, които следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Предявените на това основание претенции в случая имат за предмет обезщетение за предоставен достъп на КТП - 4000 лв. и на изграденото кабелно ел. захранване - 9280.80лв., което ответникът ползва без основание за целите на преноса на ел. енергия и до други потребители, определимо по правилата на Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, приета с решение по Протокол № 27/04.02.2008 г. от ДКЕВР. Съгласно чл.117, ал.7 ЗЕ електрическите съоръжения ниско напрежение, които се намират в имотите на клиентите и са разположени след границите на собственост на съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост. От събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица е установено в конкретния случай, че КТП № 1793 е изграден в УПИ ... кв. 45, вилна зона Варна от М. и Б. Е. съгласно разрешение за ползване на ДНСК от18.12.2002 г. на КТП 20/0.4 KV и е собственост на тези лица, а кабелната линия НН е изградена от ищцата съгласно разрешение за ползване от ДНСК от 20.09.2005 г. на външнокабелно електрозахранване от КТП в УПИ ...., кв., вилна зона В. до касета РК-3нова пред собствения й УПИ ..., кв. по плана на вилната зона и е нейна собственост на основание чл.117, ал.7 ЗЕ. При ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл.117, ал.7 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Ищцата обаче не е собственик на КТП № .., изграден в УПИ ...., кв. .., който е собствен на трети за спора лица. Учреденото в нейна полза с договор от 21.05.2004 г. право на ползване върху съоръжението, монтирано в трансформаторната станция на собствената на М. и Б. Е. КТП 20/0.4 KV, 63 KVA, в УПИ ...до 20 KV от общата мощност, не дава на ищцата правото на собственика да получи обезщетение за предоставен достъп на други потребители. Правото да получи обезщетение принадлежи на собственика на КТП, поради което ищцата не е активно материалноправно легитимирана по предявения иск за неоснователно обогатяване. Що се отнася до кабелната линия, която е линеен енергиен обект, собствена е на ищцата, но е предназначена да осъществи свързване на КТП 1793 до обекта на потребление единствено на ищцата. От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице К. се установява, че по така изградения енергиен обект не се извършва снабдяване с ел. енергия на други абонати на дружеството ответник. Ето защо не е налице обогатяване и обедняване, които да произтичат от един общ факт. Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение на основание чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1/ За правата на собственика и ползвателя на енергийно съоръжение, в случаите когато то се използва от енергийното дружество за целите на преобразуване и преноса на ел.енергия до други потребители; 2/ В кои случаи на собственика на енергийното съоръжение се дължи обезщетение от енергийното дружество, ако последното се ползва за захранване на обект на един свой клиент и 3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото и доводи на страните. Посочена е практика на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №1411 от 12.11.2020 г. по гр. дело №2486/2020 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите материалноправни въпроси са неотносими, защото не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че в случая няма неоснователно обогатяването, което следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Според въззивния съд не е доказана липсата на основание за имуществено разместване. За да липсва основание трябва да се установи ползването от енергийното дружество на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на ищеца, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието на друго основание. В тези хипотези енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Процесуалноправният въпрос е относим, но той е разрешен в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1116 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи платено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.