Определение № 357 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2101/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8120/12.06.2020 г., подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез старши инспектор М. Т., срещу решение № 745 от 14.04.2020 г. по в. гр.дело № 5789/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./ вр. § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, в частта за разноските. Иска се изменение на решението в частта за разноските, изразяващо се в намаляване размера на адвокатското възнаграждение, което е присъдено на ответниците по делото за първата и въззивната инстанция. С разпореждане от 13.07.2020 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.дело № 5789/2018 г., частната жалба е изпратена на ВКС по компетентност, като въззивният съд е приел, че за исканията за изменение на решенията на СГС и САС в частта за разноските е приложима разпоредбата на чл.192, ал.4 ГПК /отм./, като е допустимо произнасяне единствено от инстанцията, постановила решението и то в случаите когато не е формиран или е формиран фактически неверен извод по искане на страната във връзка с разноските. В случаите когато решението не е обжалвано, в частта за разноските то подлежи на обжалване с частна жалба – чл.70 ГПК /отм./ Прието е, че въззивният съд не може да измени решението на първата инстанция в частта за разноските по реда на чл.192, ал.4 ГПК /отм./, а от друга страна, няма основание за изменение на решението на въззивната инстанция по този ред. При положение, че решението на въззивната инстанция не е обжалвано от частния жалбоподател, САС е приел, че искането му подлежи на разглеждане от ВКС като частна жалба срещу въззивното решение в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба има характер на молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските и компетентен да се произнесе по нея е съдът, постановил решението –Софийски апелативен съд, като съображенията за това са следните: Въззивното производство се е развило по реда на чл.196 и сл. От ГПК /отм./, вр. §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Настоящата частна жалба срещу въззивното решение в частта му за разноските е подадена на 12.06.2020 г., т.е. при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ и извън приложното поле на §2, ал.14 от ПЗР на ГПК и подлежи на разглеждане по новия съдопроизводствен ред съгласно § 2, ал.11 от ПЗР на ГПК. В сега действащия ГПК обаче, не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 ГПК /отм./, предвиждаща възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение. Поради това завършващият производството съдебен акт в частта му за разноските, при направено от страната искане, подлежи на допълнение или изменение по предвидения в чл. 248 ГПК ред - с определение на постановилият го съд. Това определение подлежи на обжалване с частна жалба по реда, по който подлежи на обжалване крайният акт – чл.248, ал.3 ГПК. При действието на ГПК от 2007 г. ВКС не може да бъде сезиран нито с касационна, нито с частна жалба, подадена на основание чл.70 ГПК /отм./ срещу въззивното решение в частта за разноските. Редът, по който могат да бъдат отстранени непълноти или грешки във въззивното решение в тази му част, е производството по чл.248 ГПК, развиващо се пред съда, постановил крайния съдебен акт. В конкретния случай жалбоподателят КПКОНПИ не е обжалвал въззивното решение, а с подадената от него в срока за касационно обжалване частна жалба, се иска изменение на решението единствено в частта му за разноските. Ето защо, следва да се приеме, че частната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК, а компетентен да я разгледа и да се произнесе по нея е съдът, постановил решението. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение